— Хей, знам, знам. Смахната работа. — Той се позамисли и добави: — Спермата върху капитан Мороу не съвпада с онази от Кътбърт. А върху крака на Фиорио също има сперма. До утре ще разберем дали съвпада с тази по сестра ти или Кътбърт. Но засега предполагаме, че си имаме работа с двама идиоти.
Джанет обмисли отговора, после каза:
— Няма никаква логика, Дани. Психологическите портрети на серийните убийци разкриват самотници, неуспели да се нагодят към обществото. Те смятат престъпленията си за много интимни събития.
— Чел съм наръчниците. Но това е положението.
Тя попита:
— Открити ли са на някое местопрестъпление следи от полово окосмяване? — попита тя.
— Само от жертвите.
Джанет поклати глава.
— И това не е логично.
— На мен ли го казваш.
Аз подхвърлих:
— Освен ако убийците… нали разбирате… се бръснат.
Спинели ме погледна изненадано.
— Да. Не бяхме се сетили — мъж да се бръсне отдолу. Така де, що за мъж…
Закрачих напред-назад, опитвайки се да обмисля новите разкрития, после казах:
— И тъй, убиецът е знаел, че снощи на Фиорио й предстои онова голямо събитие. Може би са го разгласили предварително? — Спинели потвърди с кимване и аз продължих: — Вероятно е следил Фиорио няколко дни и е разбрал, че използва служба за лимузини под наем. Изчакал е пред студиото, докато дойде колата.
Спинели посочи точката между очите си и ни осведоми:
— Мартинес пристигнал там около трийсет минути преди графика, обадил се на диспечера и изчакал на една-две пресечки от студиото. Предполагаме, че убиецът се е приближил до прозореца на колата, например да попита за пътя или да поиска огънче, и глупакът Мартинес е свалил стъклото. Пистолетът вероятно е бил със заглушител. Барутните изгаряния по челото на Мартинес подсказват, че е стреляно от около осем сантиметра. Цевта е сочила надолу, сякаш Мартинес е гледал нагоре, а убиецът е искал куршумът да слезе през гърлото и да заседне в гръдната кухина — нали разбирате, за да няма кървави петна, които Фиорио би забелязала, когато се качва. Дори е сложил на раната лепенка да не изтича кръвта.
— От какъв тип е пистолетът?
— Според дупката под лепенката — четирийсет и пети калибър.
— Изстрел от упор, право надолу?
— Точно така.
— Прецизно изпълнение и прецизен избор на оръжие. Ниската скорост и големият калибър на куршума гарантират смъртоносни увреждания. Вероятно е използвал куршум с мек връх, та да не отскочи от някоя кост, да излезе от тялото и да направи голяма каша. — Спинели кимна и аз добавих: Вероятно й е държал вратата, за да се качи в лимузината. Време на смъртта около девет, нали?
— Аха.
— И видяхме какво са правили през двата часа заедно.
Джанет обмисли това, после предположи:
— Той явно държи да опознае жертвите си. Или жертвите да го опознаят.
— Това са различни неща — каза Спинели.
— Да, така е… и съм склонна да приема второто — отговори Джанет. — А това, че еякулира после, сочи… какво? — Тя обмисли собствения си въпрос и продължи: — Кътбърт и Фиорио са били вързани и измъчвани. Бог знае какво е предвиждал за Лайза, вероятно някакъв вариант на същото. Строшава им вратовете, защото е непосредствено, лично… окончателен знак за надмощие. Върхът трябва да дойде веднага след като ги убие. Не е стигнал до измъчване на Лайза, но все пак е еякулирал.
— Непрекъснато говориш в единствено число — отбеляза Спинели. — Не вярваш ли, че са двама?
— Категорично не вярвам.
— Обясни тогава разликата в ДНК.
— Не мога. Но цялото изпълнение съвпада с навиците и психологическия профил на убиец, който действа сам. Стремежът към власт, времето насаме с жертвата, сексуалното облекчение след това, всичко.
Спинели каза:
— Може би двама мръсници са сключили нещо като съюз. Координират престъпленията, но действат поотделно.
Тя поклати глава.
— Какви са шансовете двама подобни маниаци да се съберат?
— Е, в момента двама психолози от ФБР проучват въпроса — каза Спинели. — Довечера ще имаме професионалната им преценка.
— Нещо друго? — попитах аз.
Спинели ни изгледа втренчено, явно реши, че сме загубена кауза, но не устоя на изкушението за един последен опит и отговори:
— Да. Ако някой от двама ви крие нещо, кълна се, че ще ви изпържа топките.
Кимнах, после придружих Джанет обратно до колата си. Странно, уважението ми към Спинели растеше. Уважение, не симпатия. Ченгетата са обучени да анализират фактите и да правят изводи. Но най-добрите имат нюх за невидимото и своеобразна интуиция спрямо хората. Спинели беше прав Джанет премълчаваше нещо.
Читать дальше