Брайан Хейг - Частен сектор

— Познаваш ли я? — обърна се Спинели към Джанет.

Тя не отговори.

Всъщност все още надничаше в колата, оглеждайки сцената на убийството. Мина ми през ума, че Спинели ни е уредил това посещение и грозната гледка, за да предизвика потрес или смайване. Лицето му подсказваше, че сега е ядосан и разочарован.

— Попитах те дали я познаваш — повтори той.

Джанет се озърна през рамо и отговори спокойно:

— Всички я познават, Дани. Каролайн Фиорио.

Вече съвсем ядосан, той настоя:

— Ти познаваш ли я?

— Виждала съм я по телевизията и съм чела за нея в списанията. Това е всичко.

— А ти, майоре?

— Чувал съм за нея. Мацката с предаването, нали?

Той пак се обърна към Джанет.

— Сестра ти познаваше ли я?

— Аз поне не съм чувала.

Спинели задъвка нещо, може би езика си.

— Елате с мен — нареди той.

Последвахме го към групичка дъбове на петдесетина метра от труповете в колата. Спинели се озърна, за да е сигурен, че никой няма да чуе.

Избърса нещо от връхчето на носа си и погледна заплашително Джанет.

— Снощи в седем и петнайсет Фиорио трябвало да бъде на някакво голямо събитие. Лимузината била поръчана от сътрудник на телевизията и дошла да я вземе от студиото около седем и пет. Мъртвецът на пода е Мигел Мартинес… съпруга, три малки деца. Истинският шофьор. Когато не се явила на сбирката, оттам позвънили в студиото, студиото потърсило службата за лимузини, а службата опитала да се свърже с Мартинес по радиостанцията. Към полунощ студиото съобщило на столичната полиция за изчезването на Фиорио и лимузината. Преди три часа вашингтонските централи на Ен Би Си и Си Би Ес получили анонимно обаждане къде е колата.

Докато описваше всичко това, тонът му подсказваше, че ни е взел на мушка или че сме му станали страшно антипатични, макар че в случая нямаше разлика между двете.

Джанет понечи да каже:

— Аз…

Той стрелна пръст към лицето й.

— Слушай, госпожице.

— Слушам.

— Ти знаеш нещо… надушвам го.

— Нямам представа за какво говориш.

— Яйце ми се пече на задника. Като следовател по първото убийство аз съм включен в ударната група и ме правят на нищо. Тъй че недей да се правиш на ударена.

— Какво знам според теб, Дани? — попита невинно Джанет.

— Недей да ми играеш игрички.

— Игрички?

— Знаеш какво имам предвид.

— Не, обясни ми.

Той ритна буца пръст. В юридическите факултети наистина ни учат на много неща — например как да вбесяваме хората. Подозирах, че мис Мороу е имала много добри оценки.

Разярен и отчаян, Спинели каза:

— Не схващаш ли? След убийството на сестра ти имаше още две. Ако не отървем улиците от онзи мръсник, ще има и други. — Изгледа я изпитателно и добави: — Хайде де. Знаеш нещо, нали? Кажи ми.

— Какво например?

— Ах, мамка му.

Още трийсет секунди стояхме така — Спинели, Джанет и аз — и никой не обелваше дума. От едно дърво се отрони жълъд и падна в краката ни. Високо в небето един самолет оставяше дълга бяла следа.

— Същият тип, нали? — обади се най-сетне Джанет.

— Да, да, същият шибан тип. — Спинели помълча и добави: — Определихме, че смъртта е настъпила снощи около девет. Както смъртта на сестра ти и Кътбърт.

— И смятате, че убиецът се е обадил на Ен Би Си и Си Би Ес? — попитах аз.

— Така смятаме.

— Значи нарочно подклажда огъня — констатира Джанет. Избрал е Фиорио, защото е знаменита. Привлича вниманието към себе си, за да ви принуди публично да признаете, че по улиците броди чудовище.

Въпросът не се нуждаеше от отговор и Спинели премълча.

— Но защо? — зачуди се Джанет. Погледна черната лимузина и си отговори сама: — Защото иска да всее паника.

Спинели посочи с пръст тълпата журналисти.

— И ще успее.

— Какво още? — попита Джанет, докато аз я гледах смаян. Беше принудила Спинели да отговаря на нейните въпроси. Хайде, Дани, какво не си ни казал?

— Мръсникът разкри на пресата всякакви гадости, тъй че така или иначе ще го чуете. Върху дланите на жертвите са изписани номера. Сестра ти беше 1/10. Кътбърт беше 2/10, а Фиорио е 3/10.

Тя скръсти ръце и попита:

— Защо не ни каза преди?

Спинели сви рамене, но за да изясня всичко докрай, аз попитах:

— Значи ги номерира?

— Да. И лъска бастуна над тях.

Джанет го изгледа строго и попита:

— И над Лайза ли?

— Открихме сперма върху крачола на сестра ти. Но имаме голям проблем… и за него няма да чуете по новините.

— Продължавай.

— ДНК е различна.

— Различна… в какъв смисъл различна?