Брайан Хейг - Частен сектор

Но не само от него. А на мен вече почваше да ми писва.

Той опиташе снимката на Ан Елизабет Каръл и в същото време усърдно следеше телевизионните репортажи за чудовищното убийство на Каролайн Фиорио.

За негова радост новината привличаше всеобщо внимание: непрекъснато дърдорене по новинарските канали; трескава поредица от ония досадни специални съобщения по всички останали. Цялата общественост беше потресена. Всички радио и телевизионни канали отбелязваха, че по ужасна ирония на съдбата само минути преди трагичната си гибел Фиорио е заела дръзка позиция срещу смъртното наказание. Две телевизии обещаваха още довечера да излъчат спешно подготвени документални филми за живота и многобройните впечатляващи постижения на загиналата. Онзи от девет вечерта изглеждаше по-интригуващ и той си отбеляза мислено да не го пропуска. Превключваше с дистанционното от канал на канал. Накрая палецът му се измори дотолкова, че спря на Си Ен Ен да следи последните новини на всеки петнайсет минути.

Директорът на ФБР изглеждаше зачервен и подпийнал, докато препускаше из местопрестъплението, пъчеше се пред камерите и полагаше големи усилия да създаде впечатлението, че той и неговите агенти ще отстранят тази заплаха още в зародиш.

Изображението на онази дълга черна лимузина се показваше от всички възможни ъгли и посоки. След като зрителят знаеше какво има вътре, колата изглеждаше мрачна и зловеща като катафалка. Беше готов да се обзаложи, че в бизнеса на местните компании за лимузини предстои жесток спад. Новинарските хеликоптери кръжаха отгоре като механични лешояди и улавяха вя кадър местните полицаи, които се щураха насам-натам, драскаха нещо в бележниците си, търсеха следи от стъпки, надничаха в лимузината и се мъчеха да не изглеждат толкова безнадеждно объркани, колкото несъмнено бяха.

Работите още повече се объркаха, когато ФБР прати онзи сладкодумен дявол да прави изявления. Голям майтап беше да го гледаш как се гърчи и усуква. Изглеждаше като ритнат в ребрата, когато репортери от Ен Би Си и Си Би Ес го обсадиха с въпроси за подробности, които просто не им се полагаше да знаят. Накрая говорителят на ФБР видя, че каузата е загубена, и избяга от техните неумолими камери и пронизителни гласове.

Журналистите беснееха. Фиорио беше една от тях и снощи бе умряла по най-жесток начин. Очистят ли журналист, настава същински апокалипсис. Ама че лицемери. Мнозина звъняха на агентите си и умоляваха за шанс да заемат нейното място, мечтаейки за шестте милиона долара. Дявол да го вземе, ужасно е онова, дето се случи с горката Каролайн Фиорио, но какво пък толкова, светът продължава да се върти.

Лицето, което търсеше, изникна на екрана и той рязко засили звука. Специалният пратеник на Си Ен Ен Джери Роузън гледаше право в камерата, мрачно мръщеше вежди и говореше:

— … и полицията едва сега призна връзката между трите убийства. Осведомени източници ни съобщиха, че Каролайн Фиорио е била брутално измъчвана и изнасилена, преди убиецът да й строши врата. По всичко личи, че първата жертва, Лайза Мороу, е избегнала инквизициите, може би защото убиецът се е боял да не бъде забелязан. Но втората жертва, мис Джулия Кътбърт, също е била измъчвана и изнасилена.

Роузън кимна, докато водещият от студиото започваше да му задава въпроси.

— Да, Харви — отговори той, — убиецът е записвал номера върху китките им. Едно, две, три и до всеки номер има наклонена черта с цифрата десет.

— Това звучи зловещо, Джери — каза водещият. — Има ли някакви хипотези относно значението на тези номера?

— Е, има теории, че престъпникът възнамерява да убие десет млади жени и сега… сега ги отмята в движение. Това обаче може и да не е вярно. Говорителят на ФБР предупреди да не прибързваме с изводите. Той твърди, че номерата може да са някакъв код, талисман, или например пасажи от Библията.

— Наистина ли?… — попита водещият.

— Има и нещо странно, Харви. Високопоставен източник от следствения екип на ФБР ни уведоми, че преди три години в Лос Анджелис е извършена серия от зловещи убийства. Те удивително напомнят това, което виждаме тук. Онзи убиец също номерирал жертвите си — едно от пет, две от пет и тъй нататък.

— И заловен ли е? — попита водещият, умишлено насочвайки репортера към отговор.

— Не, Харви. — Лицето на Роузън стана печално. — Убил пет млади жени и се изплъзнал от всички опити на ФБР да го залови. Досега се надявали да е умрял или просто да е решил, че му стига толкова. Сега обаче изглежда вероятно просто да си е дал временен отдих. — Роузън помълча и погледна мелодраматично към камерата. — Изглежда, че е дошъл да гостува във Вашингтон.