Брайан Хейг - Частен сектор

Си Ен Ен премина към следващата новина и той изключи звука. От този момент нататък всяка грешка щеше да бъде пагубна. Не биваше да подценява ФБР. Не случайно Бюрото носеше славата на номер едно сред правозащитните органи.

Той обмисли набързо досегашния си напредък и остана доволен. Убийствата се стоварваха светкавично и жестоко. Преди ченгетата да приключат със събирането и анализа на уликите от едното, вече ги заливаше нова вълна улики от следващото. Те бяха хора. Всяко ново убийство откъсваше вниманието им от предишните. Бяха ги обучавали да търсят прилики и особености, да подреждат всичко в спретната схема, да се мъчат да разберат извратения ум, който я създава, и в хода на този процес все повече се отдалечаваха от истинските връзки.

Той пак обърна поглед към снимката на Ан Каръл и отново се изненада от безумното несъответствие на носа й с другите черти на физиономията. Беше огромен и безформен, явно в резултат на някакво нараняване, и биеше на очи сред дългото тясно лице. Озадачаваше го защо не е направила нещо по въпроса. Собствената му неотдавнашна операция на носа бе струвала само три бона, и то при човек, смятан за един от най-добрите в бранша. За една хилядарка по-малко можеха да й изрежат част от костта, да свият ноздрите и мъжете щяха да се обръщат след нея по улиците. Прекрасна руса коса. Изумителни сини очи. Устните бяха малко тънки и строги за неговия вкус, но все пак след една операция на носа би я сметнал за хубава.

Тя представляваше сериозно, но според него преодолимо предизвикателство. Гарантирана шестица — единствените съмнения идваха от оскъдния й опит в полицейската работа и от лесбийските й наклонности. Без тия подробности спокойно би могъл да й отнеме една точка. Внезапно му хрумна, че лесбийството най-вероятно обяснява тъпоумния й отказ да коригира онзи проклет нос. Мразеше да обобщава, но всички тия обратни кобили сякаш се чувстваха длъжни да захвърлят товара на нормалната женственост.

Досега не бе имал работа с лесбийка. Това можеше да създаде затруднения. Твърдо вярваше, че разбирането на жертвите е неговата запазена марка и ключ към успеха.

Дебелият наръчник, който бе изчел набързо предната нощ, обясняваше, че жени с нейните наклонности обикновено спадат към две категории — властни мъжкарани или плахи кошути. Той инстинктивно не се доверяваше на каквито и да било стереотипи, макар че наръчникът беше написан от експерт в тази област и заслужаваше внимание.

Ан Каръл бе играла успешно американски футбол както в гимназията, така и в колежа — и то като нападател. Караше вишневочервен джип „Ранглър“ с гюрук, сребристи калници по поръчка и предизвикателно големи гуми. Увличаше се от алпинизъм, миналата година бе летяла до Тибет на курс по хималайски високопланински техники. В извънработно време обикновено носеше панталони, фланелени ризи и тежки ботуши от „Сиърс“. Редовно посещаваше местния фитнес клуб, където помпаше мускули не на шега. Застанал дискретно в ъгъла, той я бе наблюдавал как си подготвя тежест от седемдесет килограма и искрено се изуми, когато успя да я вдигне, макар на вид да изглеждаше костелива и крехка като птичка.

Тя не пародираше с начина си на живот, но и не правеше опити да го прикрие. Преди два месеца бе скъсала с приятелката си и оттогава наемаше сама малка квартира в Кристъл Сити, Вирджиния. Не пиеше, а наркотиците бе зарязала още откакто завърши право и постъпи на държавна служба.

Преди това бе получила бакалавърска степен по бизнес администрация, имаше вродени аналитични способности и минаваше за истинско чудо в шестетажното централно управление на Комисията по ценните книжа и борсите, където работеше по четиринайсет часа дневно. Беше регистрирана привърженичка на Демократическата партия, даваше пари за либерални каузи, а корпоративните измами бяха нейна страст и специалност. За жалост бе също така нетърпелива, сприхава и саркастична — от онези, които често се спречкват с хората. КЦКБ не й позволяваше да припари до съдебни спорове. След един час в нейна компания всеки съдебен заседател би отсъдил в полза на ответника, затова началството мъдро я бе отпратило в глуха линия да преглежда прехвърляния на акции и годишни отчети, подбирайки и разработвайки цели за по-високопоставените служители.

Той захвърли снимката и се загледа през прозореца към двора на „Директорски апартаменти“. Наетото жилище представляваше апартамент от хол, кухничка и голяма спалня. Кухнята беше необходимост — там можеше да се укрие в пълно усамотение, когато не изпълняваше мисия. Колкото по-малко следи оставяше, толкова по-добре. Плащаше за покупките в брой и сам ги пренасяше в стаята. И трите използвани коли бяха наети от фирми извън града. Последният му самолетен билет беше от Вашингтон до Филаделфия, където нае третата кола и се върна обратно. Всъщност в момента негов човек използваше истинската му кредитна карта и шофьорската му книжка, за да остави отчетливи следи из северната част на Ню Джърси и Ню Йорк. Нямаше да има никакви електронни доказателства, че някога е бил във Вашингтон или околностите.