Брайан Хейг - Частен сектор

Ощипах се. Така де — най-напред почти свръхестествената мис Тифани Алисън се появява, полюшвайки изумителното си дупе, после имам възможността за светкавичен обяд с милиардер, получавам потресаващо предложение, а сега и обиколка, водена от тази оживяла двойница на куклата Барби. Точно с надеждата за такива дни Шон Дръмънд става сутрин от леглото.

Докато вървяхме обратно към асансьорите, аз я попитах:

— Е, Тифани, за какво са всички онези монитори по бюрото му?

— Нали знаеш с какво се занимаваме?

— В общи линии.

— Три от онези монитори са свързани с агенция „Блумбърг“. Джейсън силно се вълнува от ставащото на Уолстрийт. Нашите сделки и преговори се водят чрез акции, служителите ни масово инвестират в компанията, тъй че Джейсън грижливо държи под око цените.

— Да не би и повечето пари на Джейсън да са в акции?

— Да, така е.

— Много ясно, че е така. А останалите монитори?

— Пет от тях следят комуникационния поток по нашите мрежи. Два са за потока по интернет, а останалите три следят специалните мрежи като тази по договора с Министерството на отбраната, който сключихме миналата година.

— Какво го вълнува това?

— Ние сме като транспортна управа. Трябва да знаем откъде идва движението и накъде отива. Наблюдавайки тези монитори, можем да отклоняваме по-натоварените потоци към други оптично-влакнести линии, за да избегнем задръстванията.

— Той да не е вълшебникът от Оз?

— О, боже, Джейсън не се занимава с това. — Тя се разсмя. — Всичко се върши чрез маршрутизатори и комутатори. Той просто обича да вижда, че системата функционира ефикасно. Последните два екрана са за конферентна видеовръзка. Оттам най-вече си изкарваме хляба, там е и бъдещето на нашата корпорация, затова той ги използва за всички вътрешни дела.

Бяхме слезли десет етажа по-долу и вратата на асансьора се отвори към огромна сумрачна зала. Температурата спадна с десетина градуса. Стотина души седяха на пост зад контролни пултове. На стените имаше три големи екрана, по които примигваха потоци от данни. На четвъртата стена нямаше нищо освен сиви метални кутии с излизащи от тях дебели снопове проводници. Очаквах всеки момент да пристигне с валсова стъпка самият Дарт Вейдър и да даде заповед за унищожаване на вселената.

— Оперативна зала номер шест — обясни Тифани, — където работим по договорите с авиацията. Девет от най-големите авиокомпании ни използват като основен доставчик на интернет и бази данни. — Тя посочи машините до стената. Хвърлиш ли бомба тук, цялата американска въздушна индустрия ще спре да работи.

Изведнъж ми се прииска да носех бомба.

Тифани пристъпи до един от пултовете.

— Тук седи Марк, представител на отдел „Клиенти“. Ако от „Америкън Еърлайнс“ искат да знаят например защо тяхно послание до търговец на резервни части не е получило отговор, Марк изяснява проблема.

— Значи можете да четете информацията на всекиго?

— Разбира се. Всеки клиент и всяко известие се кодира, затова Марк го извлича обратно от сървъра. Обикновено излиза, че е било пратено на погрешен адрес или пък операторът в авиолинията го е кодирал неправилно.

— Какъв е обемът на бизнеса? — попитах аз.

— Три милиарда за последното тримесечие. През същия период на миналата година бяха два милиарда и шестстотин милиона. Не е зле, като се има предвид скапаната икономика. Разполагаме с най-добрата технология на планетата и най-мотивираните сътрудници.

— Защо са най-мотивирани?

— Защото вярваме в Джейсън.

— Ясно — кимнах аз и попитах: — А ти защо вярваш в Джейсън?

— Ами… той просто е… изключителен. През последните четири години цялата телекомуникационна сфера се сгромолясваше. Десетки компании не издържаха и фалираха. Оцелява най-приспособеният, а ние сме не само най-приспособените, а дори носим печалба и се разрастваме. Джейсън е гений. — Тя се вгледа в изражението ми и каза: — Но ти си скептично настроен, нали?

— Засега се въздържам от преценки.

— Нямам нищо против. Ще поръчам да ти доставят пакет сведения с годишния ни финансов отчет и информации за компанията. Прочети ги. Ако още се „въздържаш от преценка“ или имаш въпроси, позвъни ми. Ще си поговорим… да речем, утре на обяд?

Би било неучтиво да не измисля поне няколко въпроса за обсъждане с мис Тифани.

Продължихме обиколката, посетихме още няколко оперативни зали и накрая стигнахме до изложбата на продукт, за който Тифани ми обясни, че представлявал революционна система за компресия и декомпресия на видеосигнали. Милиардите битове информация — гласове, изображения или каквото и да било — се смачквали в нещо като дигитална машина за пресоване на отпадъци, после се превръщали в светлина и прелитали по оптичната линия, а в другия край системата измъквала от компютъра всички тия пресовани битове и ги възстановявала в предишната им безупречна свежест.