Брайан Хейг - Частен сектор

Той вдигна глава.

— Аз… ъъъ… си ударих главата. Мисля, че загубих съзнание за минута-две. — Помълча и добави: — Слушай, това там да не е пистолет?

— Може и да е. Как се чувстваш сега?

— Кофти. — Той раздвижи ръце и крака, като въртеше ставите, сякаш проверяваше дали всичко е наред. — За пръв път падам.

— Плащаш си за тъпотията. — Тя помълча. — Караше прекалено бързо. На такива пътеки не се кара с повече от двайсет и пет. Бас държа, че като профуча покрай мен, надхвърляше трийсет.

Господи, тая беше отвратителна досадница. Нищо чудно, че не я пускаха до съдебните заседатели. Той каза:

— Да, май си права. — Направи уплашена физиономия и попита отново: — Това… ъъъ… в ръката ти пистолет ли е?

— Да, пистолет е. И то не от пластмаса.

— Не се каниш да ме застреляш, нали?

— Зависи. — Тя се изкиска. — Кротуваш ли, няма да имаме никакви проблеми.

— Без майтап?

— Сума ти смахнати гадове се навъртат наоколо. Не си ли чувал?

Той поклати глава.

— Не, но да знаеш, че от мен няма защо да се боиш.

Видя как очите й плъзнаха по него от глава до пети, но в погледа нямаше и помен от сексуален интерес — просто оценяваше физиката му. Беше облечен с прилепнали къси панталони и фланелка без ръкави, тъй че видяното нямаше да я успокои. Приличаше на тежкоатлет — ръст почти сто и деветдесет сантиметра, масивни ръце и крака, издути от мускули.

Тя направи още крачка назад и попита:

— Откъде да знам, че няма защо да се боя?

— Защото… ами защото съм гей. Извинявай, просто не си мой тип.

— Гей, а?

— Не е престъпление.

Ан кимна.

— Да, не е престъпление. — Тя леко врътна глава към велосипеда му. — Иди да видиш дали не е счупен.

— Добра идея. — Той пристъпи натам и го вдигна. — Падала ли си някога?

— Един-два пъти. — Тя помълча. — Но не и откакто навърших четири години.

Кучка. Той вдигна велосипеда във въздуха, опря гумите в земята и се престори, че оглежда рамката.

— Май се държах доста глупаво, а?

— Така излиза.

Той се озърна. Имаше голям късмет, че все още край тях не бе минал нито един велосипедист. Иначе тая студенокръвна кучка щеше да се отърве. Не можеше да си позволи някой свидетел да се сети по-късно, че я е видял на пътеката с едър мускулест тип. Би се наложило да я размести в графика, а това щеше да е крайно неудобно. Но дали късметът му щеше да продължи? Едва ли задълго.

— Велосипедът изглежда наред — каза той. — Не и аз обаче. Много съм замаян.

— Жалко. — Тя кимна към Вашингтон и добави съчувствено. — Много път има до града. Сигурно около двайсет километра.

Хрумна му идея и той попита:

— Случайно да имаш мобилен телефон в онази чантичка? Мога да повикам моя приятел Дан да ме прибере.

— Не, нямам телефон.

По дяволите — губеше и този повод да се приближи до нея. Ако някак успееше да намали разстоянието поне до метър и половина, щеше да я сграбчи за мършавото гърло. Господи, с какво нетърпение чакаше да й строши врата.

— Може ли поне да повървиш с мен? Само няколко минути, колкото да се уверя, че нищо ми няма.

— Виждаш ми се съвсем наред.

— Моля те. — Той протегна ръце и се усмихна. — Стига де… не се занасяй. Аз съм гей, а ти имаш пистолет. Ама че комбинация. Само няколко минути, бива ли?

Тя го изгледа хладно.

— Как ти е името?

— Майк… Майк Нелсън.

— Добре, Майк, ето как се разбираме. Ти вървиш от едната страна на пътеката, аз от другата. Чу ли ме? — Той кимна и тя добави: — Три минути, после си тръгвам. Пистолетът остава в ръката ми. Адски ме бива с него, да знаеш. Ти си ужасно лепкав и това не ми харесва.

— Хей, нали вече казах, че не си мой тип.

Защо не се хващаше на въдицата с непрестанното повтаряне, че е гей? Нали уж между всички обратни имало топли чувства и солидарност? Той се наруга мислено, задето не бе проучил въпроса по-задълбочено.

Мина от дясната страна на пътеката, като държеше велосипеда откъм дърветата, за да не е между тях. Ан мина отляво и демонстративно нагласи колелото си отдясно — между двамата. Деляха ги около два метра и половина, а тя държеше револвера на нивото на кръста си, тъй че само с едно завъртане на ръката можеше да го надупчи. Без съмнение знаеше как се борави с оръжие. Проклетата лесбийка сигурно носеше бандаж под шортите.