Брайан Хейг - Частен сектор

Тръгнаха напред и той попита много дружелюбно:

— Е, как ти е името?

— Ан.

— Само Ан? Нямаш ли си фамилия?

— Може и да имам, но няма да я чуеш.

— Не разбирам. Защо си толкова подозрителна?

Тя погледна право напред и каза:

— Веднъж ме изнасилиха. Беше много неприятно и няма да се повтори.

— О… съжалявам.

— За какво съжаляваш? Не си ме изнасилил ти. — Тя помълча и подхвърли съвсем небрежно: — Всъщност, Майк, двамата с теб сме съвсем сами на тая колоездачна пътека. Не те знам кой си и що си. Нямаш вид да си паднал сериозно, нито кръв, нито драскотини, и твърдиш, че си гей, но откъде да знам, че не лъжеш?

— Ами, аз…

— Освен това — прекъсна го тя — миналата седмица един тип караше подир мен и изглеждаше досущ като теб. Ти беше, нали, Майк?

По дяволите, това обясняваше всичко. Той бе поддържал дистанция, за да не го забележи. Сигурно го беше зърнала при разминаването на връщане. Едва ли би могла да си позволи нещо повече от кратък поглед, докато се носеха един срещу друг. Хората рядко са толкова зорки и наблюдателни. По дяволите, по дяволите. Той трескаво се замисли как да оправи нещата. Да отрече? Не, нямаше да стане. По очите й виждаше, че си го спомня съвсем ясно.

— Да — отвърна той, — аз бях. И какво?

— Това, че идвам тук всяка неделя привечер, но не съм те виждала досега. Странно съвпадение, нали? Едната неделя ме следваш, а другата… ето ни тук.

— Мога да обясня.

— Обзалагам се.

— Преселих се във Вашингтон само преди три седмици.

— Тъй ли?

— От Сан Франциско. Живеех с един приятел, Пол, но скъсахме. — Той помълча и продължи с фалшива болка в гласа: — Всъщност… Пол ме заряза. Тръгна с някакъв кинокритик. Аз… ъъъ… просто трябваше да напусна града, разбираш ли? Където и да отидех, всичко ми напомняше за него.

Тя понечи да каже нещо, но той продължи да говори жално:

— И отгоре на всичко онзи, заради когото ме заряза, беше травестит. Отявлен женчо. Никога не бях смятал, че Пол си пада по травестити, разбираш ли?

Това би трябвало да помогне, помисли си той. Просто някакъв си едър и много оклюмал тип, страдащ от разбито сърце. Важното беше да подхвърля тук-там по някоя думичка от жаргона на обратните и да говори като същински педал. Да се представи убедително и да чака, докато бдителността й отслабне. Всеки момент по пътеката можеше да се зададе колоездач и да провали целия план.

Тя сви рамене. Погледна часовника си, явно нямаше търпение да изтекат трите минути.

— Ами ти? — попита той.

— Какво аз?

— С какво се занимаваш? — Почеса се по главата, сякаш опитваше да си припомни, после подхвърли колебливо: — Кати беше, нали?

— Ан.

— Извинявай.

— Знаеш ли, Майк, просто не е твоя работа с какво се занимавам.

Ех, ако можеше да я накара да прибере тоя проклет пистолет в чантичката. Господи, как му усложняваше работата. Той каза:

— Божичко, ама ти си страшно недружелюбна.

— Е, ще търпиш. Не си налетял на добрата самарянка.

— Напротив. Постъпи много великодушно и съм ти искрено благодарен.

— Дръпни се, тъпако — нареди тя, забелязвайки, че е минал заедно с велосипеда си в средата на пътеката.

— Извинявай. — Той послушно отстъпи встрани. — Леле, колко съм замаян. Май наистина много лошо си ударих главата. Едва успявам да вървя по права линия.

— Постарай се малко повече, Майк. — Тя го изгледа свирепо. — След първия ми изстрел ще пикаеш през задника. Пак ще можеш да ходиш по срещи, но краят на вечерта ще е голямо разочарование… защото няма да имаш мъжки атрибути.

Той зяпна.

— Чакай мая…

— Чудех се дали ще дойдеш да ме нападнеш, скапан изрод.

Револверът вече сочеше право към слабините му.

— Ан, аз не…

— Мислиш си, че не слушам новините? Мислиш си, че съм твърде тъпа, за да събера две и две? Издъни се, Майк. — Тя плъзна ръка през косата си. — Макар че всъщност не се казваш Майк, нали?

На по-малко от километър се появи велосипед, идващ бързо право към тях. Колоездачът се бе привел над кормилото, за да намали съпротивлението на въздуха, и яростно въртеше педалите. Ан кимна нататък и каза:

— Здравата си закъсал, гадино. Ще си имаме компания.

Той спря и я погледна. Едва сега осъзнаваше, че го е залъгвала, докато дойде още някой.

Беше я подценил жестоко.