Брайан Хейг - Частен сектор

Никое ченге не обича да му задават този въпрос. Намирисва на отчетност, а служителите на реда са алергични към самата идея за последствия и отговорност. Но понякога е така, защото разполагат с добре обмислени планове и не желаят да ги излагат на показ. Друг път защото нямат представа откъде да започнат. Възнамеряват да изпипат всяка формалност по устав, а сетне нетърпеливо да чакат следващото престъпление, та да забутат случая в графата „неразкрити“.

Спинели задълго се вгледа в мен, после отговори:

— Ако имаме работа с грабеж, убиецът вероятно е някоя отрепка от столицата или предградията. Уведомих местните власти и помолих да ми изпратят списъци на регистрираните престъпници, действащи по този начин. Установих номерата на кредитните й карти и военните документи за самоличност и съобщих на пощенските служби и полицията да ги имат предвид. Уведомих банките, че трябва незабавно да ми съобщят при опит за теглене на суми от тези карти.

С две думи, Спинели бе извършил всичко, което се изисква по устав при грабеж. Вероятно вече имаше готова папка в шкафа за неизяснени убийства.

— И очаквате ли някакъв резултат? — попита Джанет.

— Оптимист съм.

Погледнах Джанет. Тя погледна мен. Дрън-дрън.

— Наистина ли очаквате да бъде толкова глупав, та да използва кредитните й карти? — попитах аз.

— Отрепките вършат какви ли не глупости. Затова са отрепки. — Спинели се приведе напред и попита: — Приключихме ли?

— Да, благодаря — отвърна Джанет. — Бяхте много услужлив.

Той се усмихна. После заяви:

— В такъв случай позволете ми да бъда още по-услужлив. Ако хвана някого от вас да си пъха носа в тая история, ще лепна и на двама ви обвинение за възпрепятстване. Ясно ли е?

— Едва ли може да бъде по-ясно — призна тя.

Мишите му очички се завъртяха към мен.

— Вие наясно ли сте?

— О… аз ли? Аз само я возя, нали така?

Той присви очи, огледа ме злобно и недоверчиво, после се завъртя към Джанет и добави:

— Освен това много ще се ядосам, ако разбера, че укривате важни сведения или улики. Да обяснявам ли в каква беля може да ви вкара това?

— Познавам санкциите, мистър Спинели.

Докато се усетя, вече си стискахме ръцете и обяснявахме колко приятно ни е било да се запознаем. Чиста глупост, разбира се. Спинели не предложи да ни изпрати до изхода, което ми се стори типично за него. Всъщност срещата бе минала горе-долу както очаквах — чиста загуба на време, — а Спинели се оказа точно такъв неприятен дръвник, какъвто го помнех.

Навън, докато вървяхме към паркинга, попитах Джанет:

— Е, получи ли каквото искаше?

— Получих каквото очаквах.

— А именно?

— Потвърждение.

— Продължавай.

— Вървят в погрешна посока.

В това отношение изглеждаше доста по-убедена от мен. Ако след ден-два във Вашингтон хванеха някой тъпак да си купува стереоуредба или нещо друго с кредитната карта на Лайза, все щях да го преживея някак. Осем години работа с криминални дела са ме научили, че първите впечатления често са грешни, а следи, които изглеждат много заплетени, нерядко се оказват съвсем прости. Но тъй като не долавях у мис Джанет Мороу дори и следа от съмнение, аз, естествено, се зачудих защо. Воден от любопитството, попитах дали би желала едно питие, но тя отказа под предлог, че е имала тежък и емоционално изтощителен ден.

Така си беше.

Сега най-разумното би било да я откарам до хотела, да й пожелая успех и да изчезна. Но аз исках да хвана убиеца на Лайза. Освен това ми беше приятно да чувам гласа на Лайза, макар да принадлежеше на съвсем друго тяло и друга личност. Затова я откарах до хотела, където се споразумяхме да поддържаме постоянна връзка и да споделяме всичко, което научим.

Той започна да следи Джулия Кътбърт в пет и половина следобед, когато колата й излезе от гаража под административната сграда на Кънетикът Авеню. Тя караше сребрист джип тойота, модел 2001 година, с шестцилиндров двигател с двойно предаване, което навярно не бе включвала нито веднъж от деня на покупката. Изборът на автомобил съвпадаше с цялостния й психологически профил: практична, надеждна и най-добра на пазара за тази цена. Колата създаваше усещане за близост с природата, първична сила и авантюризъм — три качества, на които Джулия Кътбърт открито се възхищаваше и болезнено страдаше от тяхната липса. Горката Джулия беше високопоставена чиновничка, мечтаеща да бъде принцеса от филм на Дисни. Да я проследи не представляваше никаква трудност.