Брайан Хейг - Частен сектор

За момент той се вгледа в картичката. После попита:

— И има ли причина да сметна това за приемливо?

— Дори много добра. Може би ще ви трябва моята помощ, за да разнищите случая.

— Без майтап?

— Говоря съвършено сериозно.

— Взимате ме на подбив — отвърна той.

Голяма грешка, Спинели — тази жена не приемаше отказ. Бих го предупредил, само че много ми се искаше да видя какво ще последва. Така де, да оставим настрана всички ония глупости за мъжката гордост и прочие, но наистина крехкото ми самолюбие би пострадало най-жестоко, ако откриех, че съм единственият, когото може да влачи за топките.

Спинели обаче категорично поклати глава.

— Не искам да си играя на полицай — продължи Джанет. — Искам само да работя с вас. Имаме какво да си предложим взаимно.

— Не ми дреме.

Тя се усмихна нежно и попита:

— Но поне ще ми отговорите на няколко въпроса, нали?

Макар да не изглеждаше очарован от перспективата, той неохотно каза:

— Щом сте от семейството, може. Но само няколко.

— Благодаря. — Тя помълча за миг, сетне попита: — Върнахте ли се още веднъж, за да огледате местопрестъплението на светло?

— Да. През нощта охранявахме мястото, после отидохме с пълен екип криминалисти. Дори взехме кучета.

— Открихте ли някакви нови улики?

— Нищо. Пълна нула.

— Тази сутрин дадох по телефона разрешение за аутопсия. Извършена ли е вече?

— Днес следобед. Но резултатите от токсикологията и другите лаборатории ще дойдат чак другата седмица.

— Вие присъствахте ли?

Той кимна.

— Длъжен съм.

— Какви бяха резултатите?

— Кръвоизливи около зениците, сериозно натъртване на лявата и дясната ключица… в очакване на лабораторните резултати първоначалната преценка говори за смърт от задушаване, причинено от счупване и изместване на шийните прешлени.

Гледах лицето на Джанет, за да видя как ще реагира при това клинично обяснение за смъртта на сестра й. Темата наистина е мъчителна и признавам, че аз самият преглътнах с усилие. Но Джанет кимна и хладнокръвно предложи:

— Тогава позволете ми да направя мислена реконструкция. Едната ръка притиска гърлото й, за да не изкрещи, а другата рязко извърта шията, за да строши прешлените, права ли съм?

— Така изглежда.

— И накъде беше извита главата?

— Надясно.

— Което подсказва, че убиецът е десничар, нали така?

— Най-вероятно.

— И освен това сочи, че престъпникът е бил мъж?

— За да строшиш нечий врат, трябва голяма сила.

С други думи казано, „да“.

— Имаше ли частици кожа под ноктите й? — попита Джанет.

— Да. Имаше.

— Каква?

— Еленова кожа.

— Значи убиецът е носил ръкавици. — След като Спинели кимна отново, тя предположи: — Ръкавиците са били необходими, за да не оставя отпечатъци. — Никаква реакция от негова страна. — А оттук е логично да предположим, че става дума за предумишлено убийство нали?

— Оттук е логично да предположим, че беше студено. Аз също носех ръкавици.

За момент двамата прекратиха дуела, за да си поемат дъх.

Съдебният опит и уменията на Джанет бяха очевидни и впечатляващи. Тя познаваше реда за събиране на улики при разследване на убийство, знаеше кои въпроси да задава и кои да избягва. Някои адвокати са много добри в това отношение. А други изобщо не стават за тази работа.

Спинели също не беше глупак. Придържаше се упорито към фактите и проявяваше впечатляваща сдържаност, когато тя се опитваше да го подмами към догадки и изводи. С две думи — костелив орех.

Но и аз не съм лишен от състезателен дух. Напрегнах си мозъка да открия какво е пропуснала и попитах Спинели:

— Претърсихте ли вече колата й?

— Да… колата й. Отстрани имаше някакви неясни петна, може би от борбата. Това е всичко.

— А отпечатъци, стъпки, косми?

— Не ме ли чухте? Само петна.

— Ясно. — Говедо, помислих си аз и попитах: — А какво предполагате за мотива?

— Грабеж. Жената работи до късно… излиза на пуст паркинг… чантата липсва…

— Наистина ли такива са изводите ви? — прекъсна го Джанет.

— Такава ми е работната хипотеза… и всичко свързано с нея. Наистина.

— Но защо един грабител ще я напада отзад?

— Кой казва, че е бил само един? Може да е имал съучастник. Намират се на обществен паркинг, чупят врата на жертвата — без шум, без очевидци, без улики… Звучи логично, нали?

Да, така беше. И Джанет отговори:

— Може би.

— И какво следва, мистър Спинели? — намесих се аз. — Какво предприемате, за да заловите убиеца?