Брайан Хейг - Частен сектор

Той се усмихна и попита:

— Ще приемеш ли още едно питие? Може би искаш да чуеш как се чувства в действителност клетата Джеси?

Тя му отправи усмивка, в която се смесваха равни части съгласие и нескрито облекчение.

— Един ром с кока-кола ще ми дойде добре.

Той махна на бармана, поръча коктейл за нея и уиски с лед за себе си. Докато барманът се отдалечаваше, мъжът попита:

— А иначе с какво се занимаваш?

— Счетоводителка съм в една тукашна фирма, „Джонсън енд Сматърс“. Може да си ги чувал.

— Никога. Но аз не съм в бизнеса.

— За правителството ли работиш?

— Донякъде.

След като отговорът приключи дотук, тя каза:

— Озадачена съм. Къде работиш?

Той взе питиетата от бармана, подаде й нейното и сви рамене.

— На другия бряг.

— Къде точно на другия бряг?

— Една важна служба, разположена в голяма сграда край магистралата. Всъщност не работя в самата сграда, но наемам къща наблизо за случаите, когато съм в града.

— О, значи работиш за ЦРУ?

— Да. Но по принцип не се полага да казваме повече от това.

— За какво да си говорим тогава?

— В момента играя ролята на университетски преподавател в академичен отпуск, който пътува зад граница и проучва чуждестранните здравни системи. Ако случайно проявяваш жив интерес към общественото здравеопазване, питай.

По лицето й се изписа ужас.

— Обществено здравеопазване?

— Знам — той се изкиска. — Прикритието е отвратително.

— Изборът и бездруго е лош. Ти не приличаш на преподавател.

— Тъй ли?

— И не се обличаш като преподавател.

— Имам цял гардероб с протрити сака от туид. И два чифта очила с рогови рамки. Ще се изненадаш, ако видиш как няколко дребни подробности променят изцяло външността на човека.

И наистина би се изненадала, помисли си той.

Тя облиза устни.

— Вълнуващо.

— Понякога. Но както казах, не се полага да говорим за работата си.

— Значи трябва да лъжете?

— Да, ако се наложи.

Тя смутено разбърка коктейла си с пръст.

— Например като това, че си ходил с някого на абитуриентски бал и си напуснал училище, за да отглеждаш четири невръстни сестри?

— Хвана ме.

Тя се изкиска и кръстоса глезени. Джулия Кътбърт беше точно такава, каквато я описваше неговото проучване — отегчена жена със скучна, почти непоносимо досадна работа, отминала възрастта, когато би имала надежди да се омъжи и да отгледа три деца; жива пародия на второстепенна героиня от сапунен сериал, обикаляща барове за самотници в търсене на тръпката.

Един висок, мускулест, невъобразимо красив агент от ЦРУ, току-що пристигнал след тежка мисия, беше тъкмо каквото й трябваше.

Тя отново облиза устни и попита:

— Не се шегуваш, нали? Наистина ли си шпионин?

— С това си изкарвам хляба.

— Сега работиш ли?

— Върнах се за доклад.

Тя усети как в корема й нещо пърха като криле на пеперуда. Край на чиновниците от Хълма, евтините адвокати и тъпите държавни служители. Истински, жив Джеймс Бонд бе оставил куфарчето си до крака й, подпираше крак на нейното столче и я черпеше с ром и кола.

Какво ли имаше в това куфарче? Може би отбранителните планове на Пхенян. Или заповед за ликвидиране на алчния, зъл премиер на Ботсуана, който тихомълком поддържа връзки с терористите.

— Никога не съм срещала човек, който да работи в… — Тя зърна как веждите му почват да се навъсват и припряно добави: — Е, на онова място.

— Откъде знаеш?

— О… разбира се.

Тя кимна, сякаш беше съвсем логично.

След малко той каза:

— Дай да сменим темата. Бих предпочел да поговорим за теб. Например откъде си?

— Едно малко градче в Канзас. Но напуснах отдавна.

Разбира се, той знаеше това. Както и че не просто е напуснала Канзас, а е избягала при първата възможност. Знаеше, че е гениална математичка, има две по-малки сестри, напуснала е Канзас на седемнайсет години и след като завършила математика в Делауерския университет, получила магистърска степен по счетоводство в Бостън. Справила се добре. Водещи фирми я обсипали с предложения за работа. Беше специализирала корпоративно данъчно право и имаше изключителна дарба да организира недосегаеми офшорни сметки. Взимаше по 350 долара на час — твърде висок хонорар за служителка, но фирмата я представяше на заинтересованите клиенти като магьосница на пролуките в законодателството. Етажерките в апартамента й бяха претъпкани с дебели счетоводни наръчници и романтични книжлета, по чиито корици примрели жени висяха безсилно в могъщите прегръдки на загорели мускулести мъже. Навярно бе приела работата във Вашингтон, защото столицата гъмжеше от властни мъже с интересен живот, за един от които би искала да се омъжи.