Брайан Хейг - Частен сектор

Тя задълго се вгледа в мен, после излезе и ме остави да разсъждавам над тази нова възможност. Разбира се, беше само въпрос на време цялата фирма да узнае, че армията е пратила на стаж идиот с мания за убийство.

Все пак не би било зле и да опикая обувките на най-печелившия адвокат във фирмата.

Сай, Бари, Сали и аз се събрахме на терминала за частни самолети на международно летище „Дълес“, откъдето бързо ни натовариха в „Лиърджет“ с два реактивни двигателя. Интериорът на самолета беше специално обзаведен за разглезени и богати клиенти — четири меки кожени кресла около заседателна маса и дяволита млада стюардеса на име Джени с изкуствен загар, разкошни крака, кораво като камък дупе и фамилиарно бодряшки маниери на инструктор по аеробика. „Хайде сега всички заедно, дайте бързо да затегнем коланите.“ Широка усмивка, пляскане с ръце и тъй нататък. Помощ, спасете ме!

Но красивата мис Джени ми напомни нещо, което бях чул или чел за нейния работодател. Мистър Джейсън Морис се славеше като първокласен женкар. Според слуховете беше оправил половината сладурчета в Холивуд плюс дълъг списък от други прочути дами. Ако можеше да се вярва на ония жълти вестничета с грамадни заглавия кой в чия спалня се вмъква или измъква, мистър Морис заемаше първо място сред любителите на тия потайни игри.

Но как успяваше клетият Джейсън да трупа бели пари за черни дни, след като през цялото време ту хвърчеше за Бимини с някое поредно миньонче, ту щъкаше из Хамптънс с новата знойна красавица — това, уверявам ви, е въпрос, на който горещо бих искал да знам отговора. Говореше се дори, че бившите му любовници си организирали клуб на преживелите екстаз във въздуха. Разсеяно се зачудих какво ли прави ослепителната мис Джени, докато нейният шеф чука красивите гостенки върху меката кожа на креслото, в което седях.

Закуска на борда: яйца по бенедиктински, херинга и бекон, френски кифлички и портокалов сок със солидна добавка джин. Истина ли беше, или сънувах?

Сай и Бари се тъпчеха като невидяли, надигаха чаша след чаша от безобидния на вид сок и си бъбреха радостно, а ние със Сали играехме ролята на амбициозни младши сътрудници и прелиствахме купищата юридически документи, които вчера лежаха върху бюрото й. Текстовете бяха многословни и съставени в онзи убийствен граматически стил, който адвокатите ползват, за да объркат клиентите и да си оправдаят високите хонорари, но самата тема беше сравнително проста. Свеждаше се до следното:

Първоначалните условия на САИМО за поръчката се крепяха на три главни изисквания. Първо — мрежата (наричана на технически жаргон „магистрална линия“) трябваше да е в състояние да предава постоянен видеосигнал по шестнайсет канала едновременно, за да могат учените от САИМО да работят в синхрон. Все едно да натъпчеш шестнайсет различни телевизионни предавания в един кабел и да ги пуснеш на един екран. Второ — мрежата да бъде напълно обезопасена, недосегаема за смущения, подслушване, хакерски атаки или други пробиви. Трето — обслужващият персонал да притежава секретен достъп на най-високо ниво.

Набързо прелистих техническите брътвежи за гигабайтове, честоти, маршрутизатори, комутатори, после десетки чертежи, бизнес планове и финансови оценки, от които ставаше ясно, че момчетата на Джейсън са размазали конкуренцията. Следващото най-добро предложение беше с двайсет и пет на сто над това на Морис. Оттук нататък работата ставаше все по-напечена.

На 15 ноември Министерството на отбраната публично бе обявило „Морис Нетуъркс“ за победител. Един ден по-късно адвокат на „Ей Ти енд Ти“ бе посетил Отдела по договорите в Пентагона и бе задал редица актуални въпроси. Научил, че за „Морис Нетуъркс“ е направено озадачаващо изключение. Отпаднали са изискванията за сътрудници със секретен достъп на най-високо ниво.

Оттук идва основата за възражение номер едно от страна както на „Ей Ти енд Ти“, така и на „Спринт“. Защо е било отменено въпросното условие?

Възражение номер две беше по-мъгляво и многословно, но в крайна сметка настояваше да се изясни как изобщо е възможно „Морис Нетуъркс“ да изпълни задачата на предложената цена.

Затворих последния документ и вдигнах очи. До мен Сали продължаваше да прелиства папките. Имаше най-малкото един ден преднина, а още не беше свършила. Добрите адвокати четат бързо — това е доказан факт. Спомних си как Сай ме осведоми, че едва успяла да надхвърли средното ниво в курса и неволно се зачудих как е стигнала и дотам.