Брайан Хейг - Частен сектор

Озърнах се към Сай и отбелязах:

— Много интересно.

Той се разсмя.

— Заслужаваме по шест стотачки на час само задето четем тоя словесен боклук.

— Шест стотачки на час?

— Това е таксата ми в момента.

Олеле. И като го казах, точно това си помислих: олеле. За една сутрин Сай изкарваше повече от месечната ми заплата.

— Може ли да задам няколко въпроса? — попитах аз.

Бари се усмихна сладникаво и отвърна:

— Разбира се. Кое не разбираш, Шон?

— Бари, казах ли, че не разбирам нещо?

— Ъъъ… не. Съжалявам, ако съм те засегнал.

Изобщо не съжаляваше и аз тъкмо обмислях как точно да го усмъртя, когато Сай ми метна строг поглед.

Категорично не бях в настроение за нова лекция как всички трябва да сме първи приятелчета, да си разменяме майтапи и тъй нататък, затова попитах:

— Защо Министерството на отбраната е отменило изискването за достъпа?

— Беше излишно — отговори Бари. — Онзи, който е писал условията, явно не е имал представа как действат комуникационните мрежи. Всъщност съвсем типично за държавните и военни служители.

Мистър Босуърт май заслужаваше гарота. Постепенното затягане е крайно болезнено… Но премълчах и попитах:

— Морис ли помоли министерството да го отмени?

— Изчете ли цялостните условия? — попита Сай.

— Изчетох ги.

— Видя ли, че става дума за денонощно работеща мрежа, свързана с хиляда и петстотин сайта?

— Да.

— И спомняш ли си изискванията за персонала?

— Варираха според проектите. От сто и петдесет до петстотин оперативни работници и администратори.

— Много добре — вметна Бари.

Само за сведение държа да отбележа, че не ми трябваше нито похвалата, нито снизхождението му и аз отхвърлих гаротата. Реших, че заслужава да бъде обесен на вратовръзката си „Гучи“. Всъщност вече го виждах как рита с изхвръкнали от орбитите очи, когато добави:

— Достъпът на най-високо ниво струва приблизително двеста и петдесет хиляди на глава и освен това се получава минимум след година. Това повишава стойността на програмата с десетки милиони.

— Е, и?

— И Морис просто изтъкна, че изискването е неразумно. Абсурдно пилеене на парите на данъкоплатеца.

— Наистина ли?

Бари отговори:

— В договора са включени клаузи, според които Министерството на отбраната има право да проверява сигурността в „Морис Нетуъркс“, тъй че другото става излишно. Разбира се, нямаше нищо лошо и в това, че кандидатите искаха да направят най-ниското предложение.

Сали вдигна очи и каза:

— За мен е напълно логично.

Но за мен все още не беше логично и аз попитах:

— Тогава защо „Ей Ти енд Ти“ и „Спринт“ протестират?

Двамата се спогледаха някак странно. След кратко мълчание Сай ме осведоми:

— Преди около година Джейсън нае Даниъл Наш като член на управителния съвет.

— Ясно.

— Но Дани няма нищо общо с това — бързо добави Сай. — Той не е глупав. Нито пък Джейсън, който отлично осъзнава необходимостта от огнена стена между Дани и министерството.

Впрочем Даниъл Наш, за когото току-що стана дума, беше работил две години като министър на отбраната в предишната администрация, бивш конгресмен, чието най-забележително качество се оказа пълната липса на забележителни качества. След една дълга кариера на Хълма, през която си пъхаше носа във всеки военен въпрос и се перчеше като голям експерт по отбраната, той се оказа, меко казано, пълен провал в ролята на военен министър. Излезе, че мистър Наш е страхотен майстор да сипе огън и жулел по Пентагона, но хич не го бива да се предпазва от подобни нападки.

И все пак не беше напълно лишен от таланти. Дори прояви удивителната способност да води живот, какъвто не се купува с пари: да пътува с луксозно обзаведения си „Боинг 747“, да отсяда в петзвездни хотели и да си пийва в кралски компании заедно с подбрани корпоративни шефове и чуждестранни големци. Заместникът му се славеше като най-претовареният човек във Вашингтон.

Човек с по-цинична натура би могъл дори да заподозре, че мистър Наш си вие гнезденце за уютен живот в бъдеще и тъпче бележника си с имена, които да ползва, след като се върне в частния сектор, да речем, като ръководна фигура в „Морис Нетуъркс“, откъдето явно не го бяха наели заради управленческите му способности.

Посрещнах уверението на Сай с почтително мълчание, преди да намекна:

— И все пак е възможно да има поне някаква вероятност за сериозно нарушение, нали така? На Наш е наложена… как беше? Ако не греша, двегодишна забрана за опити да влияе върху бившото си министерство.