Брайан Хейг - Частен сектор

— А това е Шон Дръмънд, временно попълнение от армията. Лайза… имам лоша новина, Джейсън… Лайза беше убита.

Морис отстъпи назад.

— Убита?

— При грабеж. Нали, Шон?

— Така смята полицията — отвърнах аз.

Морис поклати глава и се обърна към мен.

— В ужасно печален свят живеем. Мога ли да помогна с нещо?

— Разбира се. Знаеш ли как се копаят ями?

Той изблещи очи. Потупах го по рамото и се засмях. След малко и той се засмя. После млъкна, защото бе осъзнал със закъснение, че току-що се е провалил в първоначалния опит да спечели симпатиите ми.

— Виж… — бързо каза той. — Не познавах добре Лайза, но тя ми се стори… чудесна личност. При това много умна и компетентна.

— И още как.

Добре де, спипаха ме да се държа грубо. Встъпителните разговори при запознанство са много забавни, когато всички играят по правилата, а аз бях нарушил неписания ред, затова всички се събрахме на групичка и насядахме по шезлонгите. Ние, адвокатите, сръчно наместихме куфарчетата в скутовете си и заехме кръгова позиция като кръвожадни пиявици, надушили плячка. Една потресаващо хубава латиноамериканка цъфна изневиделица, прие поръчките за напитки и безмълвно хлътна в близката колибка, където спокойно би могло да се настани десетчленно семейство.

Морис ни остави време да се поотпуснем, после запита:

— Някакви встъпителни мисли?

Както винаги, Бари не пропусна сгодния случай.

— Не предвиждам проблеми. Възраженията се основават на безпочвени обвинения за вътрешно влияние и на значителната разлика между офертите.

— Съгласна съм — вметна Сали, за да отбележи точка на свой ред. — Наистина не виждам сериозни проблеми.

Джейсън кимна пред тази проява на безгранична увереност.

— И как възнамерявате да се справите?

— Що се отнася до първото обвинение — отговори Бари, ще го обсъдим с правния ти отдел и ще разработим стратегия. За второто като начало препоръчваме отново да потвърдиш, че предложената цена е автентична.

— Наистина е автентична — натърти Морис.

— Сигурен ли си, Джейсън? — попита Сай.

— Сай, мога да сваля с още двайсет на сто и пак да изкарам тлъста печалба. Старите телекоми са тъй адски неефективни, че оставането им в бизнеса е направо скандално.

Сай ми метна кос поглед и попита Джейсън:

— Няма ли вероятност твоите хора да са сбъркали и грешката да цъфне след две-три години?

— Глупости. — Морис отривисто размаха ръка. — Виж, ако това ще размърда нещата, кажи им, че бих приел дори наказателна клауза за всяко вдигане на цената.

— Това би помогнало — отбеляза Бари. — Доказва, че си искрен. И уверен.

— Наистина съм уверен, по дяволите. Колкото до вътрешното влияние, за бога, обвиняват ме точно онези, дето от поколения насам празнят джобовете на отбраната. Такава им е играта, нали? Как, по дяволите, могат да ме обвиняват в непочтеност?

И всички усърдно закимаха, сякаш Джейсън излагаше железни аргументи, обясняващи колко гнусен е този свят, щом тъй очевидно скалъпени обвинения могат изобщо да излязат наяве. Макар че, ако трябва да бъда напълно точен, не всички кимаха. Аз подхвърлих на Джейсън:

— Може би подозренията възникват, защото държиш в джоба си бивш министър на отбраната.

До този момент Сай, Сали и Бари тъй задружно му лижеха задника, че той едва сега ми обърна внимание.

— Да, да, прав си, Шон. Ясно ми е до болка. Съжалявам, че го наех.

— Тъй ли? Защо?

— Подлага ни на двоен риск. Не можем да го използваме за работа с Министерството на отбраната, а всички мислят, че само това правим.

— Но си сигурен, че не е въртял телефони, не е искал услуги от никого?

— Как може човек да е сигурен в каквото и да било? — Отговорът очевидно бе съвсем честен и той добави: — Виж сега, Дан дори не знаеше, че участваме в търга. Той не работи в компанията, само е член на борда. Плащам му сто и петдесет бона годишно, за да идва на съвещания и да слуша какво разправят счетоводителите за финансовото ни здраве. — Той поклати глава. — Копелето проспа последните две съвещания.

Сай се изкиска.

— Смятай го за късмет. Заспал той е много по-впечатляващ, отколкото буден.

— Хей, не беше ли точно ти онзи, дето ми го препоръча?

— Да. И не те ли предупредих, че е идиот с гръмко име?

Морис се разсмя.

— Вярно, предупреди ме.

Е, те всички направиха гнусливи гримаси и макар че не се смятам за наивник, стана ми някак криво, като ги слушах как обсъждат покупко-продажбата на един бивш военен министър, сякаш става дума за тостер втора употреба.