Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Съществува поне още едно доказателство в полза на предположението, че това е първото убийство на извършителя. Убиецът е избрал място, което според него е било достатъчно изолирано и сигурно, за да извърши несмущаван от никого престъплението си, но всъщност става така, че едва не го залавят на местопрестъплението. Това трябва да го е уплашило много и той вероятно е предприел мерки, за да обезопаси мястото, където е възнамерявал да убива жертвите си за в бъдеще. Фактът, че труповете на следващите му жертви не са открити, доказва, че предприетите мерки са били успешни.“

Той спря и разгледа отново списъка с общите черти на изчезванията, които Шаз бе представила пред отдела. Имаше чувството, че това се бе случило преди цяла вечност. Длъжен бе да направи всичко необходимо, та работата й да не отиде нахалост. Преписа списъка с няколко изменения и допълнения, после продължи.

„Докато при всички подобни групирания по белези наличието на две или три общи характеристики е в рамките на очакваното, броят им и нивото на съвпаденията в тази група са много над нивото на случайността. Особено важна е външната прилика между жертвите, които си приличат като сестри.

Още нещо, може би най-важното — те не само си приличат помежду си, но приличат като сестри и на една жена на име Джили Уудроу. Тя е изглеждала точно като тях преди петнайсет или шестнайсет години — когато е станала първата известна любовница на Джако Ванс, нашия заподозрян. По мое мнение не може да се говори за съвпадение, когато става дума, че блестящата спортна кариера на Джако Ванс е била насилствено прекъсната, когато дясната му ръка била ампутирана след злополука, при която била смазана толкова жестоко, че нямало надежда да се възстанови.

Освен това Барбара Фенуик е била убита само четиринайсет седмици след злополуката, при която Джако Ванс остава без ръка. През по-голямата част от този период той лежи в болница, възстановява се от травмите и е подложен на интензивна физиотерапия. Точно по време на престоя му в болницата Джили Уудроу го уведомява, че прекратява връзката им, която за нея от доста време е нежелана и потискаща. (Виж приложени бележки от разговора с Дж.У., проведен от следовател Саймън Макнийл). Съчетанието на стреса от тези две събития е било достатъчно да отключи сексуално-хомицидна мания у човек, който е бил предразположен да отреагира асоциалните си импулси с насилие.

От този момент насам той нито веднъж не е задоволявал сексуалните си импулси по естествен начин. Крайно публичният му брак е абсолютен фалшификат — съпругата му е хомосексуална, а така наречената й «лична асистентка» е всъщност нейна любовница, с която е живяла още преди брака си с Ванс. Ванс и съпругата му никога не са имали сексуален контакт. Съпругата предполага, че той ползва услугите на високоплатени проститутки, за да си осигури сексуално удовлетворение. Няма основание да се предполага, че тя има някаква представа от извършените от него убийства.

Когато сравним историята на детските години и юношеството на Ванс със статистически доказаните общи черти на асоциални лица с хомицидна мания, установяваме забележително високо ниво на съвпадение на показателите. Разполагаме с показания на свидетели, които доказват болезнени отношения с родителите — безразлична майка и често отсъстващ баща, чието внимание детето е искало да привлече. Има предистория на тормоз на по-малки деца, проявена жестокост към животни, садистични сексуални склонности с изявена нужда от демонстрация на власт над партньора, както и доказателства за изявено перверзни сексуални фантазии. Спортните му успехи могат да се интерпретират като свръх компенсация на чувството му за малоценност във всички останали житейски сфери. Загубата на възможността да продължава тези успехи трябва да е нанесла ужасяващ удар върху изключително нестабилната му самооценка.

При тези обстоятелства обичайният прицел на насилие стават жените. Субектът обвинява подсъзнателно майка си и годеницата си, задето символично са го лишили от мъжественост. Но той е прекалено интелигентен, за да насочи яростта си към двете очевидни мишени, и затова се ориентира към поредица заместители. Става дума за момичета, които имат подчертана прилика с Джили Уудроу на възрастта, когато е имал за първи път сексуален контакт с нея.

Не бива да се забравя, че по-голямата част от доказаните и заловени серийни убийци са лица, чийто интелектуален потенциал е доста над средния, в някои случаи дори извънредно висок. Затова и не бива да ни учудва предположението, че съществуват неразкрити серийни убийци, които са приложили по-ефективно значителния си интелект. По мое мнение Джако Ванс е пример за такъв случай.“