Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— Ммм — измънка неясно Карол. Очевидно слушаше предварително подготвена реч, която не се нуждаеше от отговор.

Джарвис се усмихна благосклонно, разкривайки редици блестящо бели зъби, по-типични за Ню Йорк, отколкото за Йоркшир.

— Това е мониторната зала — поясни той и размаха широко ръка, без да се смущава, че обяснява нещо повече от очевидно. — Тук се изтегля информацията — или от напълно автоматизираната ни библиотека, или директно от многото камери, които изпробваме на място по шосетата. Операторът подбира източника и повиква кадрите, които би искал да огледа по-подробно.

Той поведе Карол и Кей напред, докато двете застанаха зад младата изрусена жена. Отблизо Карол забеляза, че кожата на лицето й е преждевременно състарена, с нездрав тен от липсата на естествена светлина и постоянното излъчване на компютърните екрани.

— Това е Джина — обяви Джарвис. Все едно представяше член на кралското семейство. — Когато ме уведомихте за датата и часовете, които ви интересуват, както и за регистрационните номера, които търсите, веднага възложих търсенето на Джина.

— Както вече казах, много съм ви задължена. Имахте ли късмет при търсенето?

— В нашата работа късмет няма, инспектор Джордан — заяви надуто Джарвис. — Не ни и трябва при съвършена система като тази, нали, Джина?

Джина откъсна очи от екрана, оттласна се с крака от бюрото, взе един лист и се обърна с лице към тях.

— Два часа и седемнайсет минути следобед на въпросната дата — говореше сухо и делово. — Черният фолксваген-голф напуска магистралата и тръгва по отбивката към центъра на града. По-късно, в единайсет и трийсет вечерта, сребристият мерцедес кабриолет минава по същия път. Можем да осигурим лента, на която са отбелязани датата и точният час, както и снимки от двата момента.

— Възможно ли е да се идентифицират шофьорите на двете коли? — попита Кей, без да може да преглътне вълнението в гласа си. Джина повдигна учудено едната си вежда и я загледа вторачено.

— Очевидно е, че дневните снимки създават по-малко проблеми от нощните — намеси се Джарвис. — Но ние ползваме много усъвършенствани експериментални средства за повишаване резолюцията на образа на нощните снимки. Като се има предвид и напредъкът в технологията на компютърното увеличение, могат да се получат удивително ясни образи.

— Ако познавате лицето, което търсите, можете да го идентифицирате. Но ако разчитате на тази снимка, за да пуснете съобщение в някое специализирано предаване, че лицето се издирва, може да се сблъскате с проблеми — уточни Джина.

— Казвате, че системата е експериментална. Считате ли, че при това положение материалите могат да се ползват като доказателства в съдебна зала? — попита Карол.

— Стопроцентово, когато става дума за идентифициране на превозни средства. Когато става дума за шофьорите, сигурността е около седемдесет и пет процента — отвърна Джина.

— Хайде, Джина, не бива да бъдем толкова песимистични. Както при всеки доказателствен материал, всичко зависи от начина, по който е представен на съдебните заседатели — възрази Джарвис. — Бих свидетелствал с най-голямо удоволствие за достоверността на данните от нашата система и бих заложил за това професионалната си репутация.

— А като свидетел вие можете да бъдете цитиран като квалифициран експерт, нали, сър? — осведоми се Карол. Не искаше да го притиска, но нямаха никакво време и трябваше да разбере дали са стъпили на стабилна основа.

— Аз не, но някои от колегите ми отговарят на това определение.

— Аз например — намеси се Джина. — Вижте какво, госпожо Джордан, защо не огледате това, с което разполагаме, за да видим дали то не е достатъчно като поддържащо доказателство? Тогава може и да не зависите от мнението на съдебните заседатели за нашите технологии.

Когато си тръгнаха половин час по-късно, Кей стискаше здраво плик със записи и кадри, разпечатани на лазерен принтер. Двете жени съзнаваха, че това е материалът, с който ще притиснат Джако Ванс към стената. Ако Дона Дойл беше още жива, тези снимки бяха последният й шанс. Карол умираше от нетърпение да покаже всичко на Тони. Тръгна към колата и погледна часовника си. Дванайсет и половина. Знаеше, че той трябва да види материалите, но бе крайно време да се връща в Сийфорд. В края на краищата, и Кей можеше да занесе снимките. Карол стоеше нерешително до колата.

Майната му, каза си тя накрая. Беше абсолютно наложително да обсъди доказателствата с Тони. Маккормик и Уортън нямаше да му дадат втора възможност, а тя трябваше да е сигурна, че подготвените доказателства отговарят на полицейските изисквания за възбуждане на следствие.