Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— Как така ако отбива към Лийдс? — сърбяха я пръстите да хване Дони за раменете и да го поразтърси, за да говори по-ясно.

Дони обърна очи към небето в знак, че му е писнало да разговаря с умствено изостанали личности.

— Така. Урок по история. Великобритания през деветнайсети век. Постепенно се изграждат по места водопроводни възли, газопроводи, железопътни компании, които с времето се свързват в една система, която обхваща цялата страна. Дотук ясно ли е?

— А пък аз си мислех, че единственото нещо, което компютърните маниаци знаят за викторианската епоха, е името на Чарлз Бабидж 11 11 Чарлз Бабидж (1791–1871) — създава през двайсетте години на 19 в. първообраза на компютъра. — Бел.ред. — сопна се Карол.

— Ясно, Дони, учили сме за индустриалната революция. Може ли да минем към системите за наблюдение?

— Добре де, добре, успокой топката. Системите за наблюдение са все още в зародишната си форма, както са били онези инфраструктури през викторианската епоха. Но скоро вече няма да е така. Скоро всички градски системи за наблюдение ще бъдат свързани с частни системи за сигурност и с магистралните камери, така че мрежата ще обхваща цялата страна. Системата ще бъде усъвършенствана така, че ще може да разпознава човека или превозното средство, и ако бъдат забелязани там, където не им е мястото, службите по сигурността отиват и ги разкарват. Например ако човекът има досие за кражби от магазини, „Маркс енд Спенсър“ го уведомяват, че не им е приятно да се мотае в техния супермаркет — или ако някакъв перверзен тип бъде забелязан да се навърта в обществената пералня, за да гледа как жените си прибират бельото от пране… — жестът му имитираше прерязване на гърло.

— И какво общо има всичко това с M1?

— Сий Сий Вижънс са абсолютен връх по отношение на най-новите технологии. Освен това изпробват най-новите си съоръжения върху потока на движението близо до тях — на отбивката от магистралата, която води към Лийдс. При тях всичко е толкова добре развито, че могат да ви дадат образ с възможно най-висока резолюция — на шофьора, пътниците в колата, да не говорим пък за елементарни неща като регистрационните номера — Дони поклати замислено глава. — Отидох да си търся работа там, но не ми хареса. Видях ги, че са чайки.

— Чайки ли? — попита Карол, вече напълно объркана.

— Шефовете долитат, крякат, налапват всичко, което си струва труда, изцвъкват се върху когото им падне и пак отлитат. Не е място за мен.

— Мислиш ли, че ще се съгласят да ми помогнат?

— И още как. Мечтата им е да направят добро впечатление на вашите служби. Целта им е те да са водещото звено, когато националната система започне да функционира. Да бъдат избраниците.

Карол отново си погледна часовника. Минаваше десет. Трябваше вече да е тръгнала обратно за Сийфорд, за да е на разположение, ако хората й трябваше да предприемат нещо сериозно. А и по това време надали щяха да намерят в Сий Сий Вижънс човек с властта да даде съответните разпореждания.

Дони проследи погледа и разбра колебанията й.

— Там винаги има хора, и по това време също. Позвънете им. Нищо не губите.

А Дона Дойл имаше какво да изгуби, каза си Карол, когато срещна умолителния поглед на Кей. Освен това Лийдс беше на половин път между Манчестър и Сийфорд. Подчинените й бяха възрастни хора. Надали щеше да им е за първи път да се оправят сами.

Да видим първо жертвите. Винаги трябваше да се започва от тях. В случая проблемът беше да убеди хората, че те наистина са жертви. Тони съзнаваше, че винаги съществува възможността да са сбъркали. Толкова много искаха Шаз да е била права, толкова отчаяно се стремяха те да са хората, които ще спрат убиеца й, че може и да се заблуждаваха за стойността на притежаваните доказателства. Беше трудно да се приеме, че натрупаните косвени улики срещу Джако Ванс си оставаха косвени улики и нищо повече.

Но започнеше ли да разсъждава така, щеше да се побърка. И Саймън щеше да бъде арестуван в момента, в който прекрачеше прага на собствения си дом.

— Жертвите — повтори Тони на глас. Взря се в екрана на лаптопа и започна да пише.

„Първата известна от групата предполагаеми жертви на убиеца е Барбара Фенуик. Била е убита преди дванайсет години (виж приложеното обобщение на следовател Леон Джексън за подробности по престъплението). Можем да твърдим със сравнителна сигурност, че това е първото убийство на извършителя, тъй като няма по-ранни регистрирани убийства, носещи неговия така наречен «подпис» — смазването на дясната ръка на жертвата. Това е недвусмислено подпис на психопатичен убиец — причиняването на такава травма няма логична връзка с акта на сексуално насилие и убийството, има ритуален характер и следователно можем да приемем, че има специално значение за убиеца. Като се има предвид церемониалният характер на нанасянето на травмата, можем да предположим, че същото пособие е било ползвано за нанасяне на същата травма и при другите убийства; следователно може да се очаква, че същото смазване на ръката ще се наблюдава и при другите жертви.