Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Карол прекъсна мислите му.

— Уговорих на Кей среща с един приятел на брат ми. Той ще увеличи снимките, така че да сведем съмненията при идентифициране до минимум.

— Ти няма ли да дойдеш? — попита Кей малко притеснено.

— Карол не може да се откъсне от участъка си тази вечер — каза Тони. — Някакъв проблем ли има, Кей?

Кей се смути.

— Не, всъщност никакъв. Просто… ами аз изобщо не познавам този човек, а той ни прави услуга, нали?

— Точно така — отвърна Карол. — Майкъл каза, че му бил задължен.

— Работата е там… ами ако преценя, че трябва да го попритисна, че не полага достатъчно усилия, защото го прави между другото, или мисли, че си губи времето? Няма да мога да настоявам от същите позиции, които би имала Карол.

— Права е — отбеляза Крис откъм ъгъла на масата, който беше на територията за пушачи. — Тя дори не е човекът, който е помолил за услуга. При това е събота вечер. Всеки компютърен маниак сигурно има много по-интересни занимания от това да прави услуга на човек, който дори не си прави труда да отиде лично при него. Горе-долу така излиза. Мисля, че Карол трябва да отиде лично.

Карол разбърка мътното кафе.

— Така е. Логиката ви е безукорна, но аз не мога да си позволя да оставя хората си тази нощ — погледна часовника си и започна да пресмята бързо наум.

— Не, Карол — каза Тони, съзнавайки, че е напразно.

— Ако тръгнем веднага… можем да сме там около девет… тогава ще съм обратно в Сийфорд най-късно в един. И като се има предвид, че нищо не се е случвало по-рано… — взела решение, Карол взе палтото и чантата си. — Хайде, Кей, тръгваме — докато се отправяше към вратата, а Кей тръгваше забързано подир нея, Карол се обърна: — И, Крис — добър лов!

— А сега какво ще правим? — попита настоятелно Леон, докато палеше нова цигара от предишната. — Имам чувството, че съм си пропилял деня с тези загубени камери. Искам да свърша нещо полезно, нали разбирате?

Тони изпита задоволство, че Крис Дивайн е сред тях; имаше чувството, че ще се наложи да разчита на нейния опит, като се има предвид, че нервното напрежение си казваше думата при останалите.

— Никой не си е пропилял деня, Леон. Днес напреднахме много — каза той спокойно. — Трябва да започнем да градим случая върху наличните данни. Сведенията на патоанатома, които ни донесе Крис, са голяма крачка напред. Но само по себе си и това не е достатъчно. Засега профилът се оформя убедително. Всичко, което научаваме за него, е нов щрих в портрета. Но все още се намираме в сферата на предположенията.

— Дори при наличието на жертва с размазана дясна ръка? — попита невярващо Саймън. — Стига бе, това би трябвало да решава нещата. Какво, за Бога, ни трябва още?

— Като вземем предвид какви ще бъдат адвокатите, които ще си купи Джек Хубавеца, в съдебната зала ще ни направят за смях — ако изобщо докараме нещата дотам да има дело — каза Тони. — Съжалявам, но така стоят нещата.

— Смазаната ръка върши работа — каза Крис. — Но не дотам, когато е регистрирана при един изолиран случай. Трябва да можем да я сравним с нещо. А досега други трупове не са били намерени, нали? — Останалите кимнаха. — Но вие предполагате, че той е отвлякъл друго момиче точно преди Шаз да го притисне към стената? Е, тогава съществува възможност да се е захванал с нея, но още да не я е довършил. Значи трябва да я намерим, да докажем, че стореното с нея е негово дело, и сме го заковали. Някакъв проблем?

— Никакъв, като изключим това, че не знаем със сигурност дали ги държи затворени известно време, преди да ги убие — отвърна Тони.

— Е, да, не знаем. А може пък и да знаем, а?

Ако хората около нея бяха кучета, точно сега всички щяха да са изправили уши.

— Давай нататък — окуражи я Тони.

— Най-хубавото на това да си лесбийка на моята възраст е, че когато се появих на сцената, трябваше да бъдем много дискретни и съответно всички, които искаха да правят кариера, се познаваха помежду си. Сега повечето жени, с които се срещахме на чашка по дискретните заведения, са големи шефове на най-различни места. Една от тях по някаква случайност е съдружник в рекламната агенция, която води връзките с обществеността на Джако — тя извади от джоба на якето си някакъв факс. — Ето ви програмата на Джако за последните шест седмици. И така, ако не е Супермен и ако жена му не е замесена в историята, има само едно място в страната, където може да държи момичето — тя се облегна назад и започна да ги наблюдава как осмислят наученото.