Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Тони прокара пръсти през косата си.

— Знам, че има вила там някъде. Но районът е голям. Как да стесним границите на търсене?

— Може пък да го прави в собствената си вила — предложи Леон.

— Да — намеси се Саймън нетърпеливо. — Защо не отидем да огледаме къщата?

— Не знам — каза колебливо Крис. — Във всяко друго отношение е бил толкова предпазлив, че не ми се вярва да е поел такъв голям риск.

— Толкова голям ли е рискът? — попита Тони. — Води момичетата там по тъмно, и никой нито ги вижда, нито ги чува след това. Следа от трупове няма. А не забравяйте, че нашето момче помага като доброволец в болницата в Нюкасъл. Там неминуемо имат пещи за отпадъците. Той вечно натрапва образа си на момче от народа. Ловя се на бас, че често ходи в котелното да побъбри с момчетата. Сигурно им помага и да зареждат пещите от време на време. Кой при това положение би обърнал внимание на още един чувал — в който има нарязан труп?

Всички мълчаха, вледенени от ужас. Тони почеса наболата си брада.

— Трябваше да съобразя по-рано. Маниак като него има амбицията да овладява всяко положение. Би се решил да убива единствено на място, за което е убеден, че държи всичко под контрол.

— Да тръгваме — Саймън побутна встрани чашата с кафе и посегна за якето си.

— Не — каза твърдо Тони. — Саймън, моментът не е подходящ да се правим на герои от екшън. Трябва да планираме много внимателно всеки ход. Не можем да нахлуем вътре и да се надяваме, че резултатът ще оправдае постъпката ни. Адвокатите му ще ни направят на нищо. Трябва да имаме стратегия.

— Лесно ти е на теб, човече — възрази Леон. — Нали ченгетата не търсят теб, за да те арестуват. Ти поне можеш да спиш нощем в собственото си легло. Трябва да приключим случая колкото е възможно по-бързо и заради Саймън.

— Добре, добре — каза успокояващо Крис. — Нищо не пречи да направим една обиколка из околността и да показваме на хората снимка на Дона Дойл. Ако съдя по графика му, тя би трябвало да е пристигнала там сама. Сигурно им казва да отидат до онова място с влак или автобус. Ще направим светкавична обиколка на железопътната гара и автогарата, ще разговаряме с целия персонал. И с местните хора. Освен това, ако има друга, малка гаричка по-близо до вилата на Джако, все някой би трябвало да я е видял да слиза там.

Саймън стана. Тъмните му очи горяха.

— Какво правим още тук?

— Не можем да направим нищо през нощта — подчерта Крис.

— Пътят дотам е два часа и половина. Така или иначе нямаме какво друго да правим, нали? Хайде да тръгваме, ще намерим някой евтин хотел и ще започнем да обикаляме рано сутринта. Съгласен ли си, Леон?

Леон загаси цигарата си.

— Стига да не трябва да пътувам с твоята кола. Крис, ти какво караш?

— Няма да си паднеш по музиката, която слушам. Най-добре е да вземем всички коли. Става ли, Тони?

— Става. Но ще обещаете да не се навъртате близо до неговата къща. Разчитам на думата ти, Крис.

— Имаш думата ми, Тони.

— Какво ще кажете вие двамата? Като се има предвид, че технически погледнато ви ръководи Крис, защото е с по-висок чин.

Леон се намръщи, но кимна, макар и с нежелание. Саймън също прие.

— Така да бъде. И без това е по-добре аз да не вземам решенията.

— Какви са твоите планове, Тони? — попита Крис.

— Прибирам се, за да съставя цялостен профил въз основа на всичко, което междувременно успяхме да установим. Напълно ви разбирам, че искате да тръгвате веднага на север, но ако междувременно Карол и Кей се върнат с това, което ни трябва, мисля да потеглим тримата заедно рано сутринта към Западен Йоркшир, за да ги убедим да легализират издирването. Затова не бива да правите нищо, освен проучвания сред местното население, докато не се чуете с нас. Ясно ли е?

Крис кимна сериозно.

— Вярвай ми, Тони. Шаз означаваше много за мен. Няма да рискувам провал на всичките ни усилия.

Ако думите й имаха за цел да пропъдят нападателния блясък от очите на двамата млади мъже, целта беше постигната. Дори Леон спря да пружинира нетърпеливо на място.

— Не съм забравил — каза Тони. — Не съм забравил и колко много искаше да залови Джек Хубавеца.

— Знам — кимна Крис. — Щуро хлапе беше. Сигурно би се радвала да участва.

Навремето и тя знаеше почти всичко, което можеше да се знае за компютрите. Карол си припомняше с копнеж онези времена, някъде около 1989 година, когато тя беше почти същата фурия като брат си. Но после постъпи на работа в полицията и тази работа измести останалите й интереси. Докато тя се бореше със закона за полицията, Майкъл следеше развитието на хардуера и софтуера, където нещата се променяха почти ежедневно. Сега беше като с едноока сред зрящи. Знаеше достатъчно, за да може да оперира с цифри и команди, да възстановява загубени файлове от небитието и да пренаписва стартиращи файлове, така че да накара съпротивляващата се машина да работи.