Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Но й стигаше да прекара десет минути с брат си и приятеля му Дони, за да осъзнае, че разбира от компютри толкова, колкото разбира човек от готвене, ако може само да кипне вода за чай. Съдейки по изражението на Кей, и тя не бе по-ориентирана. Наистина беше по-добре, че дойде с нея. Поне знаеше достатъчно, за да прецени кога момчетата се отплесваха в някакъв свой свят и да ги върне към пряката им работа.

Двамата мъже, които седяха пред монитор с размерите на телевизионен екран в кръчма, разговаряха неразбираемо за видео драйвъри, и смарт кешове и локални шини. Карол изобщо не можеше да свърже тези думи с това, което правеха. Знаеше от Майкъл, че в Северна Англия няма по-добър от Дони в компютърната обработка на снимки и видеокадри. За щастие той работеше в същата сграда, където се намираше и софтуерната фирма, в която работеше Майкъл. Освен това, въпреки предположенията на Крис, той бе дотолкова лишен от личен живот, че замени с удоволствие една вечер, прекарана с „Досиетата Х“ и вечеря от микровълновата печка, с възможността да покаже всички номера на занаята, които владееше.

Карол и Кей надничаха иззад гърбовете им към екрана. Дони вече бе направил всичко, което бе по силите му, за регистрационния номер. Резултатът потвърди със сигурност последните две цифри и даде висока вероятност за третата. Сега работеше върху образа на шофьора. Известно време си игра с няколко кадъра в цял ръст, обяви, че е доволен от резултата и разпечата две цветни копия, за да могат двете жени да ги огледат по-добре. Колкото повече гледаше, Карол все повече се убеждаваше, че лицето под бейзболната шапка, прикрито и зад тъмни очила, принадлежи на Джако Ванс.

— Какво ще кажеш? — попита тя Кей.

— Не знам дали страничен човек може да го различи измежду няколко души въз основа на тази снимка, но ако знаеш кого търсиш, ти е ясно, че е той.

Междувременно, без да го бяха молили, Дони вече работеше върху една снимка, на която се виждаха главата и раменете на човека, сипал бензин в черния голф по обяд през същата събота, когато бе умряла Шаз Боуман. Трудно беше да се намери подходяща снимка, защото през по-голямата част от времето козирката на шапката бе засенчвала лицето му, а през останалото време той стоеше наведен към резервоара. Превъртайки бавно кадър след кадър, Дони най-сетне намери един, на който човекът поглеждаше за миг нагоре към колонката, за да види колко бензин е сипал.

Нервите й се опънаха, докато наблюдаваше усилията на Дони да подобри качеството на образа. Непрекъснато поглеждаше часовника си, съзнавайки, че мястото й не е тук, и че ако междувременно нещо стане в Сийфорд, ще се накисне в страшна каша. Минутите се влачеха, докато мощният процесор търсеше в паметта на компютъра по-добрата алтернатива на пикселите на екрана. Въпреки че броят на изчисленията, които правеше за секунда, бе практически неразбираем за човешкия мозък, на Карол й се струваше, че се бавят ужасно. Накрая Дони отклони поглед от екрана и тикна собствената си бейзболна шапка назад от челото.

— По-добро не можете да намерите — заяви той. — Странно, но този човек ми се струва познат. Известна личност ли е?

— Можете ли да ми разпечатате шест копия? — попита Карол. Притесни се, че трябваше да се направи на глуха, но моментът съвсем не бе подходящ да уведоми Дони, че като изключим подчертано издутите бузи, лицето, свалено от екрана благодарение на неговите усилия, принадлежеше недвусмислено на най-популярната телевизионна звезда в страната.

Майкъл или бе по-съобразителен, или гледаше повече телевизия.

— Прилича на Джако Ванс, затова така ти се струва, Дони — каза той невинно.

— Вярно бе, прилича на оня дръвник — каза Дони, завъртя се на стола си и погледна, примижавайки, към жените. — Жалко, че не сте тръгнали да арестувате него. Голяма услуга ще направите на човечеството, ако разкарате лайнарското му шоу от телевизията. Съжалявам, че не можах да докарам нещо по-добро, но нямаше много подходящ материал. Та откъде казвате, че сте взели лентата?

— Една отбивка по M1. Уотфорд Гап — поясни Кей.

— Аха. Жалко, че не търсите вашия човек в Лийдс.

— Лийдс ли? — трепна Карол. — Защо Лийдс?

— Защото там е седалището на компанията, която произвежда най-съвършените системи за наблюдение. Сий Сий Вижънс. Те са върха. Представите им за граждански свободи са меко казано повърхностни — той се изкиска. — Големи гадове са. Не можете да пропуснете сградата им. Гигантски небостъргач, фасадата му е от тонирано стъкло. Точно след края на магистралата. Ако ви трябва да видите някой, който отбива от M1 към Лийдс, няма начин да не са го записали.