Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Този път тя кимна бързо в желанието си да му угоди. Явно беше пак някоя от странните му игрички, значи нямаше да й се случи нищо лошо. Дано да е така. Усещаше как сърцето й се блъска в гърдите.

— Прощавай за превръзката на устата — каза той, — но швейцарците са маниаци на тема вдигане на шум. Ще ти кажа как разбрах това. Когато това се случи, наистина бях шокиран, както можеш да си представиш.

Скоро след като бях дошъл в Берн за първи път — вече минаха много години от тогава, сладка моя, по онова време ти си била малко розовобузесто момиче — една вечер, нищо неподозиращ, реших да се изкъпя. Доколкото си спомням, причината бе доста хубавка и млада туркиня, която тогава бе сервитьорка в „Мьовенпик“, но може и да греша. Паметта ми понякога изневерява.

Както и да е, тъкмо се сапунисвах, тананикайки си „Песента на волжките рибари“ и на вратата се звънна. Реших да не отварям, защото много мразя да ме изкарват от банята и то точно когато съм се отпуснал, но пръстът на звънеца не помръдна. Изругах на няколко езика и, оставяйки мокри следи след себе си, отворих вратата. И какво да видя! Вместо хубавката сервитьорка на прага като Крачун и Малчо стояха двама полицаи.

Един от съседите, който вероятно приемаше твърде навътре гражданските си задължения и явно не обичаше руски песни, се обадил в полицията. Съобщиха ми, че имало някакъв закон, който забранявал къпането, пускането на пералня, чистенето с прахосмукачка и въобще всякаква шумна дейност след десет часа вечерта или по-рано от осем сутринта. Бях шокиран и раздразнен, но в същото време това ме забавляваше и не можех да повярвам на ушите си. Така че това е положението — вече е почти два след полунощ и се наложи да ти запуша устата. Не бих искал да започнеш да викаш и да нарушиш законите.

Кадар пресуши чашата си, пресегна се към кристалното шише на ниската масичка и отново я напълни. До шишето имаше и метална купа с вода и кърпа.

— Но да се върна на думата си. Тъкмо ти обяснявах какво се случи след интимното ни преживяване. Всъщност няма много за разказване. Ти заспа. Аз дремнах малко и после лекичко те чукнах по главата, на едно определено място, за да изпаднеш в безсъзнание. В случай че те интересува, това е индийски похват, нарича се „каларипейит“. А после те подредих по начина, който и сама можеш да видиш. Пийнах малко коняк, прочетох един-два сонета от Шекспир и чаках да се свестиш. Отне повече време, отколкото очаквах и затова прибягнах до мокрите кърпи. Както виждаш, свършиха работа.

Може би се питаш защо съм вложил чак такова старание, да, по лицето ти виждам, че наистина си си задала този въпрос. Скъпа, става въпрос за дисциплина. Ти извърши нещо, което не биваше да правиш. Не се и съмнявам, че си го мислела за добро, но, честно казано, това не ме интересува. Сега ще трябва да си получиш заслуженото.

Опитай се да погледнеш на нещата от моята гледна точка. Може би си мислиш, че основната ми грижа е нашата малка група тук, в Швейцария. Не разбираш, че аз имам много подобни групи, пръснати по цяла Европа, Близкия изток, Северна и Южна Америка и къде ли не и единственият начин да им държа юздите, като се има предвид колко много пътувам, е да държа на абсолютната дисциплина. Само така мога да ръководя една многонационална операция — ето защо дисциплината е задължителна.

Знаеш ли, разработих стила си на ръководство, целите и начините си на действие още докато бях в Харвард. Идеята ми хрумна, когато проучвах дейността на големите фирми като „Проктър енд Гембъл“ и „Кинилевър“. Имаха различни марки сапуни и почистващи препарати, които се бореха за място на пазара. Сметнах, че бързо набиращото скорост явление — тероризъм, предоставя неразработени търговски възможности. Цялата тази омраза, отчаяние, идеализъм и необработена сила само чакат някой да ги насочи към някаква цел. И така реших да последвам примера на фирмите за перилни препарати, но вместо прах за пране да продавам терористични групи. Всяка група фанатици е предназначена за определен пазар. Имат свои собствени правила, ритуали и отличителен знак, които поддържат бойният им дух и им придават собствен облик, но всяка от тях има строго определена една-единствена цел — да ми донесе печалби.

Това, което ме интересува, е печалбата. Въобще не ми пука за правата на палестинците, нито за амбициите на баските или пък премахването на швейцарския обществен строй. Интересуват ме парите, възвръщаемостта от направените вложения и постигането на целите ми. Всичко се свежда до това какво ще остане като дръпнеш чертата.