Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Гласът на Кадар прониза тъмнината:

— Ще наблюдавате екзекуцията на ционистки шпионин, който се опита да стане един от нас. Гледайте и не забравяйте това, което ще видите! — гласът му премина във вик и отекна в тишината.

Появи се светлинен кръг и освети фигурата, провряна в рамката. Мъжът бе гол, със завързана уста, очите му бяха широко отворени от страх. Към него се приближи висок мъж с бяла лекарска престилка и спринцовка в ръка. Вдигна спринцовката и леко натисна буталото, за да изкара въздуха от иглата. После внимателно инжектира съдържанието й и отстъпи назад гледайки часовника си.

Минаха няколко минути. Пристъпи напред и преслуша мъжа със стетоскоп, после внимателно прегледа очите му с офталмоскоп. Прибра го в джоба си и кимна към Кадар.

Гласът на Кадар процепи нощта:

— Действайте.

Високият извади от джоба на престилката си някакъв предмет, чу се ясно щракване и на светлината на прожектора проблесна острие на нож. Започна лекичко да люлее ножа пред погледа на завързания, очите следяха движенията му като в транс. Наблюдаващите чакаха.

Гласът на Кадар звучеше равно, сякаш описваше хирургическа операция:

— Вероятно сте любопитни да разберете как действа инжектираното в кръвта на затворника вещество. Това е опиат със специално въздействие, разработен от нашите приятели в КГБ. Нарича се „Витазаин“ и повишава значително чувствителността на нервната система. И най-лекото докосване предизвиква несравнимо удоволствие, а когато се причинява болка, ефектът толкова се засилва, че достига до неописуем и непонятен ужас и страдание.

Във въздуха се чувстваше напрежението на хората. Един от задната редица се олюля, но съседите му го подхванаха. И най-закоравелите терористи, преминали през ада на не една битка, се смразиха от зловещия глас.

Мъжът с престилката пристъпи напред. Ножът отново заигра пред очите на обезумелия от ужас затворник. Острието спря току до носа му, после се отдръпна и рязко се стрелна напред прерязвайки превръзката, която досега не бе позволявала на мъжа да вика. Високият с престилката я махна и хвърли на земята. Извади от джоба си едно шише и даде на затворника да пие. В очите на завързания проблесна надежда. Шишето бе прибрано и затворникът остана сам в кръга светлина.

Светна втори прожектор и освети едно петно на около трийсет метра от завързания човек. Всички погледи се насочиха натам. Чу се тежко дишане, сякаш някой носеше непосилен товар. В светлината се появи човек и спря. Обърна се с лице към затворника. Вдигна огнехвъргачката и я насочи към завързания. Наблюдателите гледаха ту затворника, ту човека с огнехвъргачката. Писъци на ужас пронизаха нощта, тялото на завързания се гърчеше в напразни усилия да се освободи.

Човекът във втория кръг подготви оръдието. Използваше сгъстено гориво, което можеше да изхвърли горящия напалм до седемдесет метра. Носеше си три пълнителя — достатъчно за девет секунди непрекъснат пламък — много повече, отколкото бе необходимо. Чакаше знак от Кадар.

— Убий го! — каза гласът.

Човекът с огнехвъргачката откри огън.

Посланик Харисън Нобъл, заместник-директор на Отдела за борба с тероризма (ОБТ) към Държавния Департамент на САЩ захвърли доклада, който четеше с отвращение.

Беше дипломат от кариерата, висок и слаб, много приличаше на бившия посланик, писател и икономист — Джон Кенет Галбрейт. Макар да наближаваше шестдесетте, с изтъняла и посивяла коса, Нобъл бе забележителен мъж. Жените все още го смятаха за привлекателен.

Преди да дойде в Държавния Департамент през петдесетте, Нобъл бе известен пилот от Корея, повалил сам единадесет противника, което бе достатъчно убедително доказателство по онова време, че има поне един човек, който не симпатизира на комунизма и следователно на всичко, което не е от американски произход, тъй като за мнозина споменът от лова на вещици, разразил се по времето на Макарти, бе все още болезнен.

При мисълта за вероятните последици от доклада, който лежеше на бюрото му, посланикът въздъхна. Облегна се на мекия си, тапициран с естествена кожа въртящ се стол и погледна към помощничката си. От това положение виждаше сама коленете й, но и те бяха хубави. Е, поне мястото, откъдето щеше да се бори с тероризма бе удобно.

— Екзекуция с огнехвъргачка — каза той. — Доста гадно. Кой е източникът?

— Израелците плащат на един от инструкторите в лагера — отговори помощничката. — Щом ни го казват израелците, които нямат вяра на нашите сили за сигурност, вероятно не е вярно, но те май го вземат несериозно.