Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Имаше и много други подобни лагери не само в Либия, но и в Южен Йемен, Куба, Сирия, Ливан, Източна Германия и Русия. Изборът бе паднал върху лагер „Карлос Маригела“, наречен на автора на най-известния наръчник по градски тероризъм, предимно заради отдалечеността и изолацията му, а разработваният проект имаше личната подкрепа на Муамар Кадафи.

Откакто през 1969 Кадафи свали слабоумния Идрис — крал на Либия, той оказваше подкрепа на всяка терористична организация било с пари, оръжие, убежище или тренировъчни лагери. Бе застанал изцяло зад гърба на терористичната организация, която пое отговорността за кръвопролитията по време на Олимпийските игри в Мюнхен. Осигури годишна издръжка от четиридесет милиона долара за ПЛО. Предложи един милион долара за убийството на египетския държавен глава Ануар Садат. Нахлу в Тунис, воюва с Египет, бе отговорен за двете нападения над Чад, беше инициатор на вълненията в Судан, и осигури финансова подкрепа за никарагуанските сандинисти, аржентинските монтонеро, уругвайските тупарамо, ИРА, ЕТА на испанските баски, сепаратистките движения във Франция и Корсика, мюсюлманските вълнения в Тайланд, Индонезия, Малайзия и Филипините. Стоеше зад взривяването на самолета на Пан Американ на летището в Рим, където изгоряха тридесет и един пътници. Достави ракети с топлинно насочване „SAM-7“ за палестинска група, която възнамеряваше да вдигне във въздуха излитащ самолет на летище „Фюимичино“. Бе дал подкрепата си за коледната акция срещу ОПЕК през 1975 във Виена.

Човекът, който бе избрал Либия за обучението на собствената си ударна група, бе доволен, защото всичките му изисквания се изпълняваха. Кадафи бе обещал премия от десет милиона долара за успешното приключване на проекта. В края на аудиенцията либиецът му бе подарил копие с автограф на собствената си „Зелена книга“, посветена на ислямската революция, заедно с чек за половин милион долара като начало.

В Либия бе известен под името Феликс Кадар. Но то не беше от значение — в други страни го знаеха под друго име. В архивите на ЦРУ и в Службата за борба с тероризма към Държавния Департамент на САЩ той бе известен под кодовото наименование Симитар. Нямаше определени политически влечения, нито робуваше на определена идеология. Имаше католическо вероизповедание, но се случваше да слага и зеления тюрбан, като поклонниците в Мека. А и наистина бе ходил на поклонение в Мека. Бе един от инициаторите за нападението на Голямата Джамия и бе доста изненадан от неспособността на Саудитска Арабия да се справи сама с нападателите. Накрая се наложи да се иска подкрепата на френското правителство в лицето на Жижен — Специалната група за намеса, в резултат на което атентаторите бяха убити, а мъжът прибави още един милион долара към банковата си сметка.

Мъжът отдавна бе обмислил ходовете си. Беше му хрумнала идеята, че вълненията в различни точки на света предоставяха уникална възможност за лично облагодетелствуване. През последната година в Харвард, като студент по управление на икономиката, бе разработил бизнес план, посветен на това как да натрупа състояние от сто милиона долара за петнадесет годишни.

Бяха минали повече от дванадесет години, а той все още бе далеч от крайната си цел. Правеше грубо по четири милиона долара и нещо годишно и ако продължаваше така, на тридесет и първи май хиляда деветстотин осемдесет и трета — срокът, който си бе поставил — нямаше да му достигат около четиридесет милиона долара. Явно трябваше да се действа бързо — налагаше се да осъществи големия си удар. Като се вземат предвид инфлацията и непредвидените разходи, това трябваше да му донесе петдесет милиона долара чисто и тогава вече можеше да си позволи да се оттегли. Така щеше да изпълни плана си две години предсрочно.

А имаше и още нещо. Беше се специализирал да извършва операциите си с различни формирования и винаги с различна самоличност — в това отношение бе истински експерт, но имаше усещането, че бе въпрос само на време някой от отделите за борба с тероризма да сглоби мозайката. Освен това трябваше да си го признае, напоследък бе позволил самоувереността му да вземе връх над разума.

Бе започнал да си играе с властите. И понеже никога не го бяха разкривали, дори и заподозирали, той си бе позволил умишлено да увеличи риска. Трябваше да се сложи край на това. Грешките трябваше да се заличат.

Познаваше лично всеки от седемдесет и петимата човека от ударната група. Години наред бе набелязвал подходящите хора използвайки досиетата на терористите от архивите на КГБ. Поддържаше близки приятелски отношения с Ахмед Джибрил, бивш палестински офицер от сирийската армия, който дълги години бе един от най-активните агенти на КГБ в повечето от палестинските бунтове.