Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Проучи всеки от кандидатите щателно, използвайки сведения, събрани от КГБ, както и собствените си архиви. Това, което смяташе за най-важно, бе проникване сред неприятеля — специалитет на израелците, много от които говореха свободно арабски и по външен вид не се различаваха особено от йеменските араби и тези от Северна Африка. Класическият трик на израелците бе да заменят със свой човек някой от убитите или пленени при сражение арабски федейци. Не беше трудно, а и измамата не можеше лесно да бъде разкрита, при условие, че палестинци имаше в много държави. Кадар сметна, че е открил подходящия човек. Не можеше да му се има пълно доверие, но и не беше нужно. В лагера волята на Кадар бе закон — той бе съдник на съдбите, а ако пожелаеше — и екзекутор.

Терористите бяха строени в две редици в полукръг около Кадар. Беше тъмно и полигонът се осветяваше от мощни прожектори, но въпреки това Кадар оставаше в сянка. От едната страна се виждаше забита в земята метална рамка, където за ръцете и краката бе завързана безформена фигура.

Кадар беше с арабско фередже от маскировъчен плат, носът и устата му не се виждаха, бе сложил и слънчеви очила. Някои от хората бяха работили и преди за него, но никой не бе виждал лицето му, и не знаеше истинското му име. Знаеха само, че човекът с качулката е мислителят, този, в чиято глава се раждаха безукорните проекти, почти винаги изпълнението на които бе предоставяно на други.

— Братя и сестри, борци за свобода — започна той, — години наред вие се борехте за унищожението на евреите и за освобождението на родната земя. Преминали сте през множество славни битки и сте повалили не един враг, но окончателната победа винаги ви се е изплъзвала. Но сте били мамени не само от проклетите израелци, но и сте лишавани от това, което по право ви се полага, не без активната помощ на безбожните американци и мощта на Западния империализъм. Бяхте събрани тук, в този лагер, за да бъдете обучени и подготвени за акция, насочена право под пояса на упадъчния Запад. Делото ви ще има отзвук по цял свят, а управниците на Запада ще треперят от ужас.

Чуха се одобрителни викове и ръкопляскания. Няколко ентусиасти дори стреляха във въздуха. Кадар реши, че е отделил достатъчно време за заклеймяването на Израел и Западния свят. Трябваше да се заемат с по-практични дела, защото терористите, поне по мнението на Кадар, далеч не се биеха само от идеализъм. Това, което най-много им харесваше, бе заплащането в твърда валута.

— Борци за свобода — продължи той, — сега не мога да ви разкрия подробностите на операцията. По съображения за сигурност, които предполагам разбирате много добре, те ще ви бъдат съобщени в деня преди акцията. А дотогава, макар да сте опитни и закалени в битки, ще продължите обучението си, за да усъвършенствате бойните си умения. Мислете не само за славата, с която ще се окичите, когато изпълните мисията си, но и за стоте хиляди щатски долара, които всеки от вас ще получи при успешното й изпълнение.

Този път ръкоплясканията бяха по-шумни, отново се чу картечен огън. Кадар си помисли, че колкото и опитни и обучени да бяха хората му, много от тях все още се поддаваха на емоции твърде лесно. За да успее замисленият план, хората трябваше да се подложат на сурова и безмилостна дисциплина — подчинението трябваше да е безпрекословно. И тъй като не разполагаше с много време, единственият начин да постигне това бе да им внуши непреодолим страх от неизпълнението на заповеди. Даде им захарчето, сега беше време за камшика. Бе подготвил сценични ефекти, за да постигне въздействието, което желаеше.

Вдигна ръка и възгласите секнаха.

— Братя и сестри — започна отново той, — изправени сме пред неумолим враг. Нашата война никога не свършва. Враговете непрекъснато се опитват да ни унищожат — изпращат самолетите си да ни бомбардират, нападат ни по море, изпълват ефира с фалшивата си пропаганда, изопачат истината за нашата кауза, изпращат шпиони и подставени лица да всяват раздор между нас.

Реакцията на слушателите бе бурна — размахваха се юмруци, вдигаха се заплашително автомати.

— Тишина — извика той и врявата секна.

Стояха и чакаха неподвижно. Бяха приучени на сурова дисциплина, но бяха свикнали и с лекия и разпуснат живот на партизанските части, които рядко влизаха в действителни схватки, независимо от това какво говореха на жените си. Усещаха, че този път става дума за нещо по-различно.

Кадар вдигна дясната си ръка. Прожекторите, осветяващи полигона угаснаха. Групата бе скована от страх и любопитство. Щеше да се случи нещо ужасно. Мнозина се досещаха, че касаеше човека, завързан за металната рамка, но никой не знаеше точно какво. Чакаха.