Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Той я бе научил на това. Обичаше да провокира, забавяше умишлено докато изкристализиралото физическо желание не вземеше връх над всичко останало.

Натискът на езика му започна да се увеличава — бе навлязъл в ритъма, който само двамата познаваха. Обгърна с длани гърдите й и пръстите му започнаха да галят зърната й. Внезапно тя усети надигащата се вълна от екстаз и вече не бе в състояние да я спре. Тялото й се изви, разтърсиха я сладостни тръпки и тя стисна главата му с бедра. Ръцете й мачкаха раменете и гърба му, после притеглиха главата му още по-близо.

— Давай — извика тя — причини ми болка сега! — ръцете му стихнаха гърдите й, остра болка прониза тръпнещото й от сладостно удоволствие тяло. Оргазмът я заля и тя изпищя в пълен екстаз. Последва втори вик, когато той се изправи и грубо я облада.

По-късно, след като всичко бе свършило, тя седеше на леглото с кръстосани крака и се любуваше на образа си в огледалото. Хвана гърдите си и ги огледа. Бяха натъртени и я боляха, но след върховното преживяване усещането бе почти приятно.

— Мислех си за ирландеца — каза тя.

— Не се притеснявай — каза русокосият мъж. — Владея положението.

— Не, не можеш да го спреш. Не става така.

— Да не би да те е грижа за него? — стоеше пред нея. Беше красив, но опасен. Тя протегна ръка към слабините му. Той отново получи ерекция. Тя се наведе напред и лекичко го докосна с език.

— Не, не ме е грижа, но той е привлекателен мъж. Ще ми се да го имам, преди да умре.

Русокосият мъж се усмихна:

— Малката сладка Ерика, създадена само за любов.

Тя го притегли към себе си.

— Апартаментът е мой — каза фон Графенлауб — и тъй като смятам, че това, с което сте се захванали, ще отнеме доста време, реших, че ще имате нужда от място, където да предразположите хората да ви се доверят, и където на спокойствие да обмисляте по-нататъшните си действия. Предлагам ви да го ползвате колкото е необходимо. Мисля, че тук ще ви е по-удобно, отколкото в хотела, пък и ще разполагате с повече възможности за работа. И да не забравя, в гаража има кола, която също е на ваше разположение, едно малко БМВ. Приемате ли?

Фицдуейн кимна. Не искаше да прекъсва адвоката точно в този момент. Усещаше, че има още нещо.

— Добре — каза фон Графенлауб, — когато се заемам с нещо, обичам всичко да е наред — той се усмихна. — Ние, швейцарците сме възпитани да правим всичко както трябва — потупа куфарчето си. — Събрал съм всички документи, които открих и смятам, че може да са ви от полза — снимки, характеристики от училище, медицински свидетелства, имената и адресите на приятели, имената на хората от полицията, към които можете да се обърнете за съдействие, препоръчителни писма и пари.

— Пари не са ми необходими — каза Фицдуейн.

— Зная, от полицейските доклади разбрах, че печелите доста добре в професията си, а имате доходи и от друго място. Но моите агенти не можаха да открият нито източника, нито размера на тези допълнителни доходи. Бяха не по-малко учудени от мен самия — обикновено нямат проблеми с подобни неща — погледна към Фицдуейн въпросително.

Фицдуейн се усмихна загадъчно:

— Швейцарците не са единствените, които не одобряват правителството си и държат на поверителността. Вижте, нека да сме наясно — нямам нужда от пари, но ви благодаря за предложението.

Фон Графенлауб се изчерви. Не ставаше дума само за пари, ставаше дума за това кой ще дърпа конците. Осъзна, че ирландецът няма никакво намерение да се остави да му въздействат по какъвто и да било начин. Щеше да се държи добре, да съдействува дори, но когато и както той реши. Адвокатът не бе свикнал да му се противопоставят така. Фицдуейн го гледаше. В очите му проблесна решителност. По дяволите! Неохотно фон Графенлауб кимна.

— Приемам предложението ви да ползвам апартамента — каза Фицдуейн. — Честно казано, не мога да устоя на добрата винена изба — тонът му бе смекчен и предразполагащ. Почти небрежно, като че ли сега му беше хрумнало, той попита: — А, бихте ли ми казали дали телефонът и апартаментът се подслушват?

Тонът и поведението му почти бяха приспали бдителността на адвоката, фон Графенлауб се обърка, смущението личеше по лицето му. Помълча и накрая каза:

— Да.

— Заради мен ли е направено или микрофоните са просто част от строителния план? — попита Фицдуейн.

— Поставих ги, за да ви запишат. Разпоредих се да го направят, преди да ви проуча напълно. Не знаех с какъв човек си имам работа.