Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Кой обикновено ползва апартамента?

— О, имам го доста отдавна. Когато от време на време ми се прииска да остана сам или имам поверителен разговор, идвам тук.

— Разбирам. Нещо като къщичка на дървото, но за възрастни.

— Подслушвателните устройства ще бъдат свалени незабавно — каза фон Графенлауб. Отиде до шкафа, извади две стъклени чаши и наля уиски. Подаде едната на Фицдуейн. Беше ирландско дванайсетгодишно, марка „Джеймсън“.

„Тъкмо ще застрелям гадното растение“, помисли си Фицдуейн.

Фицдуейн реши, че малко ще си почине от жените фон Графенлауб. Врени се обаждаше по телефона, но единствено повтаряше: „Пази се, ирландецо“, което нито му помагаше, нито го правеше по-неуязвим. Марта беше отишла на ски в Ленк за две седмици, а ако видеше Ерика, само щеше да се възбуди, както е правел горкият Андреас. Не че имаше нещо против възбудата, проблемът беше докъде ще го докара това. И отново се сети за Андреас.

И той нещо криеше. Лейтенант Андреас фон Графенлауб бе редовен офицер и в момента беше на военен лагер в Санд, където обучаваше новите войници. Не можел да се освободи, но ако Фицдуейн нямал нищо против да отиде при него, щели да поговорят между две маневри. След няколко минути и едно обаждане от Беат фон Графенлауб всичко се уреди. Ако Фицдуейн бил на Главната казарма Гисан в нечовешкото време 7:00 сутринта, транспортът му до Санд щял да бъде осигурен. До мястото можел да стигне с трамвай номер девет.

За да открият Андреас им трябваше повече от час. След като провериха множество групи, увлечени в учебни схватки, най-накрая го откриха, застанал на един обрасъл с трева бункер да чака нападението на взвода си. Беше с маскировъчни дрехи и тежък автоматичен пистолет в кобур. С ръце на кръста и излъчващ самоувереност, той погледна предизвикателно към Фицдуейн.

— Е, господин Фицдуейн, какво ще кажете за живота в швейцарската армия? — усмихна се вежливо и подаде ръка на Фицдуейн, за да му помогне да се изкачи до бункера. Сержантът, който го доведе, отдаде чест и изчезна сред дърветата.

— Това се само новобранци — каза Андреас като посочи гората наоколо. Не се виждаше никой. Чуваше се само шумоленето, когато новобранците, въоръжени с автомати и празни гранатомети, припълзяваха на удобна за стрелба позиция. — Само до преди няколко седмици те са били студенти или сервитьори, монтьори или производители на вино. Сега започват да се превръщат във войници, но има да учат още много. Не съдете за швейцарската армия по това, което виждате сега — Андреас отново се усмихна. Имаше чара на Врени, но не беше напрегнат и несигурен като нея.

Това, което видя в Санд, силно го впечатли. От собствен опит знаеше колко е, трудно да направиш добри войници от цивилни. Тук личеше професионалното отношение на повечето офицери към работата, а и самите програми за обучение позволяваха и участието на обучаваните. И все пак новобранци при едно от първите си учения не са кой знае каква гледка. Когато един сух клон се счупи и прашенето бе последвано от несдържана ругатня. Андреас му намигна.

— Моите съболезнования за брат ви — каза Фицдуейн. Седна на един дънер. Андреас остана прав, очите му непрекъснато оглеждаха наоколо и бе готов да запише представянето на своите войници в бележника си.

— Питайте каквото имате да питате и ако мога, ще ви отговоря.

За разлика от Врени, която знаеше повече, но мълчеше, Андреас, чул за това с какво се бе заел Фицдуейн от баща си, имаше желание да помогне. Жалкото бе, че явно не знаеше почти нищо или пък, ако знаеше, то Фицдуейн не задаваше въпросите както трябва. Беше на път да се откаже от по-нататъшен разговор, но постепенно Андреас се поотпусна и започнаха да изскачат някои факти.

Андреас хвърли един поглед на рисунката от буквата „А“, заобиколена от цветчета.

— Това ми е познато, но обикновено буквата „А“ е вписана в окръжност. Този знак можете да срещнете почти във всеки голям град в Швейцария — това е символ на протестното движение на младите, на малкото младежи в тази страна, които не си знаят интереса — погледна фотокопието, което Фицдуейн държеше. — Какви цветя са това? От татуировка е нали?

Фицдуейн кимна:

— Това е увеличено фотокопие.

— Не е лошо, като се има предвид, че оригиналът е малък — каза Андреас. — Явно, който го е рисувал, си е разбирал от работата. Цветята ми приличат на здравец, но не съм сигурен — вдигна глава към Фицдуейн. — Les Fleurs de Mai, „Цветята на злото“. Познавате ли Бодлер?