Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Превъзходно — каза фон Графенлауб. И последният стрък от аспержи изчезна. Изплакна пръстите си в купа с вода и ги подсуши в розова кърпа. Нюансът й не пасваше съвсем на ризата му, но се доближаваше. Фицдуейн се зачуди дали пък адвокатът не се бе облякъл според обстановката. Някъде беше чел, че в Берн има над двеста ресторанта и кафенета. Беше истинско предизвикателство към шивашкото изкуство.

— В Ирландия първите аспержи смятат ли се за деликатес? — попита фон Графенлауб.

Фицдуейн се замисли. Не можа да се сети някой от познатите му да изпада във възторг от първите аспержи. От първото питие за деня — със сигурност, от началото на ловния сезон — може би, но от първата си среща за годината с някакъв зеленчук, колкото и да е тъжно, не.

— Един мой познат французин веднъж ми каза, че едва когато опитал ирландската кухня, разбрал колко много мъка са ни причинили англичаните през седемстотингодишното владичество.

Фон Графенлауб се усмихна:

— Не сте прав. Ял съм много хубави неща в Ирландия от време на време.

На вратовръзката му имаше едно мъничко петънце сос. „Като компенсация за розата“, помисли си Фицдуейн.

Отклони поканата за коняк след обяда, но прие чудесната хаванска пура, която му предложиха.

— Господин Фицдуейн, признавам, че вашето предложение и особено снимките доста ме разстроиха. Трябваше ми малко време, за да реша какво да правя.

— Съжалявам — каза Фицдуейн. — Целта ми бе да ви убедя да ми съдействате, а не да ви причиня болка. Просто не можах да намеря друг по-убедителен начин.

Фон Графенлауб го изгледа.

— Поехте твърде голям риск, но сега смятам, че подбудите ви са чисти. Разбрах много неща за вас през последните няколко дни.

— И какво е окончателното ви решение?

— Господин Фицдуейн, ако бях решил да не приемам предложението ви, уверявам ви, че днес нямаше да обядваме тук заедно. Всъщност възнамерявам да ви съдействам по всички възможни начини, за да се установят обстоятелствата и причините, довели до смъртта на Руди. Но при едно решаващо условие.

— И то е?

— Да бъдете напълно откровен с мен — каза фон Графенлауб. — Може някои от нещата, на които ще се натъкнете, да бъдат непоносими за мен, но аз искам да знам всичко. Трябва да узная всичко. Съгласен ли сте?

Фицдуейн кимна, но стомахът му се сви.

— Откровеността е нож с две остриета. Може да се наложи да задавам въпроси, на които няма да искате да отговорите. Разследването може да засегне въпроси, които смятате, че нямат отношение към главната ни цел, затова нека сме наясно от сега — ако сте напълно откровен с мен, ще узнаете всичко, което открия.

— Разбирам — каза фон Графенлауб, — колкото и неприятни да са разкритията от това, с което се захващаме, по-добре така, отколкото да не предприема нищо. Това ме убива. Чувствах се отговорен, но не знаех защо и доколко, не знаех какво да правя. Тогава се появихте вие и въпросът поне се постави на дневен ред.

Като свърши, фон Графенлауб сякаш си отдъхна, като че ли току-що окончателно бе взел решение. Напрежението, което преобладаваше до този момент в разговора им, като че ли се стопи. Той подаде ръка на Фицдуейн:

— Направете всичко, което е по силите ви.

Ирландецът я пое и добави:

— Мисля, че бих пил един коняк сега.

Фон Графенлауб направи знак на сервитьора, каза нещо и на масата се появиха два коняка. Мълчаливо вдигнаха тост. Фицдуейн пресуши чашата си, но не можа да се освободи от лошото предчувствие, което го бе обзело.

Фон Графенлауб плати и се обърна към Фицдуейн:

— Имате ли нещо против да се поразходим? Имам нещо предвид, което може да е от полза.

Навън пак беше топло. Май трябваше да си купи малко дрехи. Беше се приготвил за студ, сняг и вятър. Не очакваше, че може да бъде толкова топло по това време на годината.

Излязоха от ресторанта, минаха покрай Казиното и пресякоха красивите арки на моста „Кирхенфелд“, покрай „Кунстхале“ и „Пост Музеум“. Вървяха бързо, адвокатът се чувстваше добре.

Малко преди кръстовището на „Хелветиащрасе“ и „Кирхенфелдщрасе“ фон Графенлауб сви в един cul-de-sac 21 21 улица без изход (фр.). — Б.пр. . Отпред имаше дървета и ако човек не знаеше какво търси, нямаше да го забележи лесно. На всяка врата, покрай която минаваха, имаше табелка и домофон. На четвъртата врата фон Графенлауб спря и постави картата си в процепа на електронната ключалка. Вратата щракна и се отвори.

Минаха покрай асансьора и се изкачиха по стълбите до втория етаж. Коридорът беше застлан с пътеки, фон Графенлауб отключи още една врата, този път с ключ. Влязоха в тесен, но функционален коридор. Адвокатът хлопна вратата след себе си и звукът, който се чу при затварянето, подсказа, че тя не е само от дърво.