Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Фицдуейн се озова в клопка. Не без усилия започна да се освобождава от голямо растение в саксия, чиито клони напомняха много на пипалата на октопод, украсени в добавка с тръни. От тая швейцарска мания да се отглеждат горски храсти в къщи започна да му писва.

Фон Графенлауб го разведе из апартамента с професионалния маниер на агент по недвижими имоти. По всичко обаче си личеше, че тук се чувства като у дома си.

Беше луксозно обзаведен, но голяма част от мебелите и украсата бяха така подбрани, че да не се набиват на очи. Изключение правеше голямата спалня, застлана с дебел бял килим, двойно легло с черни сатенени чаршафи и огледало, вградено в тавана, точно над спалнята.

— Уютно — каза Фицдуейн.

Трапезарията на апартамента бе преустроена в богато обзаведен кабинет. Едната стена беше в рафтове с книги. На другата имаше монтиран сгъваем екран за прожекции, монитор, поставен в една вдлъбнатина на стената и табло, където с магнитчета можеха да се закачат карти и други книжа. Една карта на Берн и една на Швейцария вече бяха сложени там. Мебелите бяха в модернистичен стил, с изчистени форми, но им личеше, че са скъпи. Напречно на писалището имаше дълга маса със столове от двете страни. Самите столове бяха от неръждаема стомана, и естествена кожа, които можеха да се въртят и да се настройват според желаната височина и наклон.

Зад подвижна сгъваема врата се намираше цялото оборудване, необходимо за един съвременен офис — няколко монитора, единият специално за финансови услуги „Ройтер“, телекс, високоскоростен факсимилен апарат, мощен радио-приемо-предавател, диктофон и фотокопирна машина. На подвижна поставка кротко се мъдреше компютърен терминал.

— А телефон? — попита Фицдуейн, почти доволен, че нещо може да е пропуснато.

Фон Графенлауб натисна един бутон от долната страна на писалището. Чу се бръмчене и на писалището се появи телефонна конзола с множество допълнителни устройства. Той посочи един от телефонните апарати.

— Има и записващо устройство.

— Естествено — каза вежливо Фицдуейн.

Отидоха в кухнята. Шкафовете, хладилникът с двойна врата и фризерът бяха натъпкани с храна. В килера се виждаха рафтове с бутилки и понеже беше в Швейцария, бутилките бяха грижливо избърсани от праха.

— Бялото вино е в избата — каза фон Графенлауб. — Почти всички къщи в Швейцария имат и противоядрени скривалища или поне са в близост до такова. Дълги години се строяха задължително заедно с жилищата.

Обиколката им продължи. Банята беше толкова лъсната, че спокойно можеше да служи и за операционна. За да използва бидето, явно човек трябваше да е добре изкъпан и да е облечен в защитни дрехи и маска. Тоалетната чиния бе с електронен механизъм за пускане на водата. Фицдуейн провери тоалетната хартия — беше мека и пухкава. Нищо не липсваше.

Дневната бе светла и просторна. Плъзгаща врата с двойни прозорци водеше към верандата. Основната мебел се състоеше от елегантен Г-образен кожен диван, Фицдуейн седна на дългата страна и вдигна краката си отсреща. Кожата беше толкова мека и фина, че пораждаше неподозирани чувства.

Фон Графенлауб седна насреща му в някаква конструкция от ленти, макари, кожа и стомана, която трудно можеше да се нарече стол, но явно адвокатът се чувстваше удобно в него. Взе едно куфарче от земята, което дотогава Фицдуейн не беше забелязал и го постави на коленете си. Набра шифъра на ключалките, чу се едно меко „щрак“ и куфарчето се отвори.

— Това куфарче е специално — каза фон Графенлауб, — трябва да се изчака трийсет секунди след отключването и тогава да се отвори, защото стават всякакви неща — сълзотворен газ, боя, сирена, юмрук на пружина може да изскочи — въобще неприятни неща.

— Чий е апартаментът? — попита Фицдуейн.

— Ваш — отговори адвокатът.

Фицдуейн вдигна вежди:

— Не думай!

Фон Графенлауб се засмя. Имаше дълбок, приятен и заразителен смях. Независимо от факта, че за Врени той бе безчувствен капиталист, Фицдуейн започваше да го харесва. Това обаче не означаваше, че му вярва.

Ерика фон Графенлауб сви колене и разтвори крака. Пръстите й се впиха в чаршафа. Затвори очи и почувства как езикът му идваше все по-близо и по-близо до мястото, което бе извор на несравнимо удоволствие. Първо почувства топлината на дъха му, после лекото докосване на езика му. Чакаше, без да помръдне. Дишането й се учести, но тя продължаваше да лежи почти неподвижно. Само от време на време през цялото й преминаваше тръпка на удоволствие, което бе единствената проява на надигащата се у нея страст.