Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Предимно в превод — каза Фицдуейн. — Защо „Цветята на злото“? Да не би да има такава организация, чийто символ е този знак?

— О, не, едва ли, беше просто плод на асоциации и понеже обичам Бодлер, това ми се стори подходящо, особено след това, което чух.

— Наистина си го бива. А всъщност къде и как се запознахте с творчеството на Бодлер? Като имам предвид какво е писал, едва ли сте го учили в основното училище.

Андреас се засмя, но изглеждаше смутен. На Фицдуейн му се стори, че дори се изчерви:

— От мащехата ми, Ерика — каза той.

След това стана невъзможно да се говори. Гората ечеше от оглушителната автоматична стрелба, из въздуха летяха разни неща и множество фигури в маскировъчно облекло атакуваха бункера. На Фицдуейн му се стори, че почти със сигурност е убит, както вероятно и Андреас.

Отдельонните се наредиха в кръг около Андреас, за да чуят разбора му на проведената акция. Имаше два въпроса, на които той отговори подробно. Размениха си козирувания и взводът се строи в колона по двама. После с пълна бойна екипировка войниците потеглиха към лагера, за да обядват. Андреас и Фицдуейн тръгнаха след тях и продължиха разговора си.

— Помните ли инцидента в Ленк — попита Фицдуейн. — Нещо, което се е случило на Руди и Врени.

— Врени ли ви каза?

— Да. Спомена, че нещо се е случило, но не пожела да ми обясни какво точно. Изглежда случката навява лоши спомени. Спомена само някой си Оскар Шупбах, но така и не разбрах каква е била ролята му в цялата работа. Знам само, че е бил добър приятел на семейството. Смятам, че този инцидент има значение.

Известно време вървяха мълчаливо. Пътят им минаваше през борова гора с хубави големи дървета. Въздухът бе изпълнен с аромат на бор. Новобранците се бяха освободили от напрежението и току се чуваше гръмогласен смях. Между двете колони по пътя профуча джип.

— Аз самият не зная точно какво се е случило в Ленк — каза Андреас. — Предполагам, че е някакво сексуално преживяване, но не знам подробности. Просто Руди, Врени и Ерика бяха отишли на хижата за седмица, за да карат ски. Татко трябваше се присъедини през уикенда, аз учех и затова не бях с тях. Баща ми обаче замина в някаква командировка и така и не отиде при тях.

— Значи са били сами.

— Предполагам. Наистина не знам. За това, което се е случило, почти никой не говореше. Всичко, което си спомням, е, че като се върнаха и двамата, имам предвид Руди и Врени, бяха някак напрегнати и променени. Станаха още по-потайни и съвсем се оттеглиха в малкия си свят. Попитах Ерика какво се е случило, а тя се засмя. Каза, че валяло твърде много, че й било писнало да чете романчета, да играе на карти и да стои затворена в хижата.

— И с това приключи всичко?

— Не — каза Андреас, — след няколко дни Руди дойде в стаята ми и каза, че иска нещо да ме пита. Започна да го увърта, а после ме подпиша какво мисля за хомосексуалните връзки. Искаше да знае дали самият аз съм имал подобно преживяване и дали такова нещо би му попречило да спи с момичета. Но май не можах да му помогна кой знае колко. Не искаше да ми каже защо го интересуват тези неща, личеше му, че се смущава, пък и беше малко дрогиран.

— С какво? — попита Фицдуейн.

— Ами, трева или нещо такова. Човек никога не можеше да бъде сигурен, когато ставаше въпрос за Руди. Често ги смесваше.

— А каква е ролята на Врени в цялата работа? Останах с впечатлението, че тя също е замесена по някакъв начин.

— Може би сте прав — каза Андреас. — Тя най-добре знае какво всъщност е станало. Двамата с Руди бяха много близки и не си издаваха тайните. Тя така и нищо не каза. Това, което знам, е, че в Ленк има няколко човека, към които можете да се обърнете за повече информация. Единият е Оскар.

— Да, знам.

— Добре. Освен него там живее и един много близък приятел на близнаците. На възраст е горе-долу колкото тях. Работи в мандрата като чирак, казва се Феликс Крейн и е добро момче. Аз винаги съм го харесвал.

— Обратен ли е?

— Май е обратен, но не съм съвсем сигурен — каза Андреас. — Нещата някак не се връзват много. Ако е бил Феликс, не виждам смисъла от цялата работа.

— Е, първото сексуално преживяване може да причини доста объркване, а и със сигурност отношенията се променят.

— Вярно е — съгласи се Андреас. Изчерви се отново. Може би от прехода. Стигнаха до лагера. За обяд ядоха юфка, месо със сос и цвекло в офицерската столова. За тях не беше задължително да ядат от тенекиени чинии, но така или иначе храната имаше тенекиен вкус.