Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Мечката остави чашата си с израз на задоволство. Триста грама вино бяха изчезнали без никакво усилие. Фицдуейн се възхити от това, че той знаеше какво количество е изпил. Всички чаши в Швейцария имаха означение за вместимостта си. В Ирландия обаче, където всичко беше въпрос на късмет, човек никога не можеше да е сигурен колко съдържа една чаша. Две-три чаши вино можеха или да ти замаят главата приятно, или — по-лошият вариант — да те накарат да се нахвърлиш срещу бармана от жажда и отчаяние.

— Май вече не ме следят — каза Фицдуейн — или поне така си мисля.

— Може би така ти се е сторило, възможно е и въобще да не са те проследявали.

— Кой знае? — Фицдуейн бръкна в джоба на якето си, извади една снимка и я подаде на Мечката.

Полицаят сви устни, мустакът му щръкна — май мислеше.

— Говори ли ти нещо? — попита Фицдуейн.

Мечката все още я изучаваше.

— Хубава контрастна снимка на мотоциклет, който взема завоя някъде в планината — вдигна глава и погледна Фицдуейн. — Искаш да проверя регистрационния номер, нали?

Хюго кимна:

— Може да изскочи нещо.

Сервитьорка с издута пазва, облечена в носия, им донесе още вино. Бяха седнали на една маса в ъгъла с лице към входа, така че хем си осигуряваха относително спокойствие, хем можеха да виждат всичко, което става в механата. Не че бяха избрали масата умишлено. Интересно как човек придобива определени навици, особено ако работата му е да наблюдава какво правят другите, помисли си развеселен Фицдуейн.

— Допреди няколкостотин години тук, в Берн, е имало около стотина подобни механи, където са предлагали вино — каза Мечката. — Много от аристократите имали лозя в именията си и си произвеждали собствено вино. Това, наред с военната кариера и правителствената служба, било считано за едно от престижните занимания на висшия ешелон. Но модите се сменят, благородническото съсловие изгубило властта и хората започнали да пият по кръчми и кафенета. Все още има запазени много от старите изби, но тези, които се използват, са вече превърнати в ресторанти и заведения като това. Жалко, една изба има специфична атмосфера — извити тавани, дървени маси, износена с годините вътрешна облицовка, бъчви за вино, някоя и друга пиянска песен и зад бара стои една вдовица.

— Защо пък точно вдовица? — попита Фицдуейн.

— И аз не знам, по традиция съдържателките на заведения от този род са винаги вдовици — Мечката погледна Фицдуейн. — Шефът ме привика.

— Ja und 22 22 Е, и? (нем.). — Б.пр. ? — попита Фицдуейн. — Това е всичко, което знам на немски.

— Е, не е зле, докарваш го откъм произношение. Беат фон Графенлауб е говорил с него. Май са стари приятели или поне се познават отдавна. Били са по едно и също време на служба в армията, а сега играят голф заедно и участват в един и същ общински комитет.

— Как ли щяха да вървят държавните дела без голфа? — подхвърли Фицдуейн. — Сър Франсис Дрейк е играел на кегли, египтяните са строили пирамиди, а съм чувала, че в Афганистан се играе вид поло с кози глави. Предполагам, че всички тези занимания служат на една и съща цел.

— Предполагам, че това, което ще чуеш, ще ти хареса — каза Мечката. — Имам заповед да ти оказвам съдействие по всички линии и да ти осигурявам достъп до всякаква информация.

— Много мило, мислиш ли, че е заради Беат фон Графенлауб?

— И заради него, но цялата работа идва от моя началник и твоя приятел Килмара. Решили са заедно да си заложат главите в разкриването на тайната на малката татуировка, на която току се натъкват — как я нарече ти?

— Цветята на злото.

— Да, символът на цветята на злото краси няколко трупа, открити и в двете страни — продължи Мечката — освен другите разкрития.

— И по-точно?

— Пуснахме искане за следене в Интерпол, властите на Ирландия са направили същото. Уведомени били всички европейски страни и Щатите. Първоначално не станало нищо. Винаги е по-трудно да се открие нещо, когато не се очаква. В повечето полицейски досиета фигурират предимно имена, адреси, отпечатъци от пръсти и други такива. Един безименен знак трудно може да се опише и класифицира по начин, който всички ще разберат.

— Но?

— Изкарахме късмет. В един стар архив открили нещо интересно.

— Започва като историята за грозното патенце — вметна Фицдуейн.

— Преди около година и половина в околностите на Сан Франциско бил намерен обгорен труп в една почти напълно изгоряла кола — продължи Мечката след моментно колебание, тъй като не можеше да разбере какво общо има тук грозното патенце. — Вероятно намерението на извършителите е било да унищожат напълно и колата и тялото.