Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

След няколко минути Врени отново влезе в кухнята. Лицето и бе посивяло. Думите едва излизаха от устата й.

— По-добре е да си вървиш — каза тя. — Още сега.

В ръката си стискаше малко пакетче. Беше увито в хартия и имаше размер колкото чаша за чай. Приближи устни до бузата му и го целуна.

— Благодаря, че опита — каза тя, — но вече е твърде късно — тя се обърна и излезе от стаята. Докато му говореше почти не го гледаше. Лицето й бе покрито със сълзи, Фицдуейн знаеше, че е безсмислено да я разпитва повече.

Върна се пеш до Хайлигеншвенди. Снегът и калта бяха замръзнали през нощта и сега се трошаха под краката му. Сняг имаше и по планинския път, така че караше бавно и много внимателно. Често гледаше в огледалцето и се наслаждаваше на гледките наоколо. Веднъж извади фотоапарата си с монтиран телеобектив и направи няколко снимки на виещия се път и на самотния мотоциклетист, демонстриращ великолепната си езда по пътя. Той щом видя фотоапарата, ускори и не отговори на приятелското помахване на ирландеца.

Фицдуейн обядва в „Интерлакен“ и, държейки се като обикновен турист, спокойно се върна в Берн. Когато в покрайнините на града мотоциклетистът изчезна от пътя, Фицдуейн почти съжали за това. Нямаше да е зле да бе разбрал кой го следи. Започна да съжалява, че остави кевларената си защитна жилетка в Ирландия. Оказа се, че Швейцария е доста по различна от това, което бе очаквал.

Помисли си, че поне можеше да си купи пистолет.

Фицдуейн имаше слабост към оръжията — това бе част от възпитанието му, — а и когато беше в замъка си на своя земя, далеч от обществото, бе склонен да тълкува законите както му е изгодно. В Ирландия бе необходимо разрешително за притежание дори на въздушна пушка, а за пистолет не можеше и да се мисли. Освен това в Ирландия магазините за продажба на огнестрелно оръжие се брояха на пръсти, а и не предлагаха кой знае какъв избор.

Харесваше му отношението на швейцарците към оръжията, дори смяташе, че изпитват особена привързаност към тях — като се почне от мускети и се стигне до снайпери. Не само ги произвеждаха с умение, но обичаха да ги използват непрекъснато.

Намери магазина просто като тръгна след един мъж на средна възраст в делови костюм, който носеше една бойна пушка с непринудеността на лондончанин, носещ чадъра си. На никой от минувачите това не правеше впечатление. Хрумна му, че добре изглеждащият господин, като нищо можеше да е на път за офиса си, възнамерявайки да гръмне шефа си или да е излязъл в обедна почивка, за да надупчи любовника на жена си. Мисълта го развесели.

След няколко минути деловият господин го заведе до магазин на „Аарбергасе“. Отпред имаше голяма табела с надпис „Schwarz, Buchsenmacher, Armurier“ 19 19 Магазин за оръжия и боеприпаси Шварц (нем.). — Б.пр. , а на витрината бяха изложени оръжия, които биха конкурирали и личния арсенал на южноафрикански диктатор.

— Бих искал да си купя пушка — каза Фицдуейн.

Мъжът зад щанда кимна. Беше близко до ума щом си в оръжеен магазин, Фицдуейн започна да оглежда наоколо. Разнообразието от изложени огнестрелни оръжия бе впечатляващо: револвери, автомати, мускети, бойни пушки, ловни пушки, карабини, окачени на стената, поставени на рафтове или под стъклени похлупаци. Всяко свободно местенце бе запълнено с амуниции, книги за оръжия, дори катапулти. Беше страхотно — да можеше да види това, когато бе на четиринайсет. И все пак не бе сигурен за законните положения и затова попита:

— Какви са законите за притежание на оръжие в Швейцария?

Мъжът зад щанда не трепна. Очевидно нямаше закон, който би му попречил да продаде стоката си изгодно.

— За чужденци ли?

Фицдуейн си помисли, че като говори на английски се издава.

— Зависи къде съм. Тук се чувствам като у дома си.

Собственикът на магазина не се впечатли от отговора. Работата му бе да продава оръжия, а не да се впечатлява. Свали една бойна пушка от рафта зад себе си и покоси пет-шест минувачи през бронираното стъкло, възпроизвеждайки откоса с уста и демонстрирайки умело владеене на оръжието.

После взе един „Колт“, протегна ръка напред и зае позата за стрелба с една ръка, която дълго време била смятана за най-добрата, докато през петдесетте един шериф от Калифорния не спечелил конкурса за най-добър стрелец, като стрелял, държейки пистолета с две ръце, като жена.

— Различните кантони имат различни закони. В Берн например можете да носите пистолет без разрешително, в Цюрих обаче не може.