Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Аз и Руди да сме били на дванадесет или на тринадесет, когато забелязахме, че нещо между тях не върви както трябва. Не че нещо се беше случило. Просто отношенията им се промениха. Появи се някаква хладина между тях. Татко отсъстваше все по-често и все по-задълго. От работа се връщаше късно вечер, започнаха да се карат, нещо нормално при тези обстоятелства. Но дори и след всичко това откритието за съществуването на Ерика беше истински шок за мама. Тя се появи година преди да се разведат. Баща ми се ожени за нея веднага след развода.

Реакциите ни бяха различни. Марта — най-голямата, беше много близка с татко. Тя беше типичният затворен в себе си пубертет и от няколко години не се разбираха много добре с мама. При развода тя взе страната на татко и отиде да живее заедно с него и Ерика. Андреас се колебаеше. Беше много привързан към мама, но Ерика го очарова. Той наистина си падна по нея. Възбуждаше се само при мисълта, че е някъде наблизо.

Фицдуейн си спомни за собствената си реакция към сексапила на Ерика. Напълно влизаше в положението на Андреас.

— Аз и Руди бяхме най-привързани към мама. И двамата тежко преживяхме развода. Щастливите дни бяха свършили. Руди го понесе най-тежко. Той почти намрази татко и известно време не му говореше. Най-интересното бе, че не обвиняваше Ерика. По това време Руди беше на петнадесет и беше будно момче, но същевременно много нещастен, отчаян и изпълнен с гняв. Искаше да направи нещо, да си отмъсти по някакъв начин, да даде на татко урок. Вероятно и аз съм изпитвала подобни чувства, но не с такава сила. Руди започна да проучва живота на татко и същевременно да издирва хора, които бяха против системата и отричаха ценностите, които той защитаваше.

Това се превърна в мания. Започна да чете документите му, после стана по-дързък и направи фотокопия на някои от тях. Отначало не исках да се занимавам с това, но когато Руди ми даде да прочета някои работи, започнах да си задавам въпроси.

Фирмите, с които татко работеше или като директор на управителния съвет, или като юрисконсулт, са много големи. Искам да кажа, че взети заедно, вероятно дават работа на стотици хиляди хора по света. Общият им оборот се изчислява в милиарди. Открихме ужасни неща.

— По-точно? — попита Фицдуейн.

— Най-лошото се отнасяше за една фирма, наречена „Вейбон Холдингс“. Руди откри някакъв поверителен протокол, написан с почерка на татко. Вече не помня всичко, но представляваше преглед на всичките им кални номера години наред. Ставаше дума най-вече за подкупи и незаконна продажба на оръжие на държави от Африка и Близкия изток. Имаше и един транквилант, който произвеждаха, „VB-19“, за който се установило, че притежава сериозно странично действие в генетично отношение. Бе спрян от продажба в Щатите и в Европа, но с ново име и опаковка продължаваха да го продават в третия свят.

— Какво направи Руди с документите, които копира?

— Смяташе да ги задържи и да ги предостави на пресата, но не в Швейцария. Това вече ми дойде твърде много. Така щеше да бъде замесено цялото семейство, а ако го откриеха, Руди щеше да отиде в затвора. Нарушаването на търговската тайна се наказва със закон, предполагам, че знаете.

Фицдуейн кимна.

— Но не само аз се опитвах да убедя Руди да ги унищожи. По някакъв начин мама бе разбрала, че той се е сдобил с тях. Не искаше да излизат наяве. Тя много говори на Руди и накрая, макар и неохотно, той се съгласи да не ги публикува. Скоро след това мама се уби.

Руди бе много разстроен и отчаян. Започна да говори, че била убита от „Вейбон“, защото е видяла документите, аз обаче мисля, че самият той не си вярваше. Беше нещастен случай. Но той искаше да си го изкара на някого или на нещо. Не знам защо, но си мисля, че обвиняваше и себе си.

Фицдуейн си спомни какво бе чел за смъртта на майката на Руди. Клер фон Графенлауб се бе блъснала с поршето си в камион със спагети. Не приличаше много на убийство.

— Нещата, в които татко бе замесен, унищожаването на документите, смъртта на мама и новите му приятели тласнаха Руди по пътя на екстремизма. Започна да взима наркотици — не само марихуана, а и далеч по-силни. Върнахме се да живеем при татко, но през повечето време него все го нямаше. Те спряха да се карат и като че ли започнаха да се разбират, но всъщност Руди замисляше някакво отмъщение. Вече не беше сам. Явно действаше под нечие влияние.

Сприятели се с няколко човека, близки на АКО 18 18 Анархична бойна групировка (нем.). — Б.пр. . Те искаха да разрушат с революция както швейцарската, така и цялата капиталистическа система. В голямата си част всичко беше само приказки, но ръководителите им се занимаваха с кражби на оръжие, с което снабдяваха терористите. Правеха го по поръчка. Автомати, револвери, гранати, противотанкови мини. Имаха връзки с терористите на Бадер — Майнхоф, с Карлос, баските и с други екстремистки групи. Групата, която крадеше оръжие, бе заловена и лидерите вкарани в затвора преди Руди да се присъедини към тях. Все още имаше много симпатизанти, които се бяха изплъзнали. За някои от тях полицията знаеше и ги следеше.