Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Май ми спомена, но ей така, между другото. Даде ми името и номера на майор Бюисо и каза да му звънна.

— Бюизар, Макс Бюизар — поправи го Мечката. — Той е шеф на Крипо, тоест началник на Криминалната полиция, аз съм му подчинен. Не е лош, но е много зает и затова ме помоли аз да ви поема вместо него. Изпраща ви сърдечните си поздрави и се надява да се срещнете, преди да отпътувате — усмихна се — неофициално, разбира се.

Фицдуейн кимна:

— Разбирам. Благодарете му от мое име, но му предайте, че нямам намерение да стоя много в Берн.

— Жалко — каза Мечката. Обгърна с длани чашата си, сякаш за да си стопли ръцете. Вдигна я до устните си, но не отпи, а започна да духа. Очите му бяха проницателни. Попита почти небрежно.

— Господин Фицдуейн, кажете ми, какво точно търсите в Берн?

Фицдуейн се засмя.

— Сержант Рауфман, защо ми се струва, че сте наясно с отговора не по-зле от мен?

Мечката не каза нищо. Изглеждаше гузен. Сякаш изсумтя нещо, но Фицдуейн не беше съвсем сигурен, защото устата на полицая бе пълна. После каза:

— Знаете ли, веднъж задържах Руди фон Графенлауб.

— Бихте ли ми обяснили по-подробно.

Мечката близна палеца си, който бе изцапан с малко мед. Лицето му, обикновено свъсено, грейна в усмивка.

— Добре, но само, ако първо вие ми разкажете всичко — започна да си тананика една стара бернска песен.

Фицдуейн се замисли. Мечката продължаваше да си тананика самодоволно.

— Защо не? — каза Фицдуейн и следвайки по-скоро интуицията си, му разказа всичко от начало до край. Чак се изненада от себе си, когато завърши.

Мечката бе опитен слушател. Беше се облегнал назад, от време на време кимаше или питаше нещо. Около тях масите се опразниха, започнаха приготовленията за обяда. По едно време Хюго поръча още кафе.

Като свърши разказа си зачака да чуе коментара на Мечката. Вместо това, той извади един тефтер от джоба си и започна да рисува, после показа рисунката на ирландеца. Представляваше буквата „А“, обградена от цветчета. — Нещо такова, нали? — Фицдуейн кимна.

— Да-а — каза Мечката и разказа за намереното тяло в река Ааре.

— Май не ми казвате всичко и като че ли няма да мога да се възползвам от тази информация официално. Какво има?

Сега бе ред на Мечката да разкрие повече отколкото възнамеряваше, но той също реши да се довери на инстинкта си и си призна за случая с германеца и за преместването си в отдела за дребни кражби. Изложи виждането си за възможностите, които тази работа предлагаше, в случай, че се действа обмислено, подхвърли приказката, дето две глави мислели по-добре от една и намекна за обединяването на официални и неофициални методи на действие.

Известно време и двамата не казаха нищо. После, все още изненадани от внезапното си съюзяване, те си стиснаха ръце.

— Значи, разбрахме се — каза Фицдуейн, — а сега, откъде мога да наема кола?

— Като тръгнеш по улицата от театъра нагоре, ще видиш офис на „HERZ“ — каза Мечката. — Ела, ще ти обясня как да стигнеш. Оттам е само на няколкостотин метра.

На излизане от ресторанта едва не се сблъскаха с момче на ролкови кънки. Тръгнаха нагоре по „Крамгасе“, минаха покрай още два фонтана. Беше горещ ден и те гледаха да вървят по сенките. Сградите бяха издадени напред над тротоара и образуваха нещо като тунел, където пешеходецът можеше да се скрие при нужда. Ресторанти и кафенета с изнесени столове и маси имаше почти по всички улици.

— Къде смяташ да ходиш?

— Иска ми се да разгледам околностите на Берн — каза Фицдуейн. — Може би първо ще отида до езерото Тун, а после ще се кача малко в планината.

— Карал ли си някога на сняг или лед? — попита Мечката. — Високо в планината пътищата са опасни. Ще ти трябват гуми за сняг. Аз самият използвам надгробни плочи.

— Какво?!

— Надгробни плочи — каза Мечката. — Държа натрошени надгробни плочи в багажника на колата. Имам един приятел, който се занимава с надписване на паметници. Хем не заемат много място, хем са тежки. С тях колата по-трудно поднася, когато е на лед.

— Добра идея — каза Фицдуейн без ентусиазъм. Малка тълпа от зяпачи чакаше около „Цитглогетурм“ — прочутият бернски градски часовник. Стрелките на украсения с орнаменти часовник показваха, че е почти обяд. Неочаквано статуите по него оживяха. Един петел изкукурига и започна да пляска с криле, шутът започна да дрънчи със звънчетата си. Петелът изкукурига отново и една след друга се появиха няколко мечки в различни одежди: първата носеше флейта и барабан, втората — сабя, следваше я рицар в броня, после три по-малки мечки и накрая една мечка с корона. Кронос обърна пясъчния часовник. Едно човече в златни доспехи и чукче удари камбаната. Лъвът кимна дванадесет пъти и петелът изкукурига за трети път.