Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Добре дошъл в Берн.

Той набързо се оправи, сбогува се и излезе. Хладният нощен въздух му подейства освежаващо. Нямаше да се учуди, ако и от ушите му излизаше пара. Тръгна към хотела си и попътно наплиска лицето си с вода от „Фонтана на Правосъдието“. Страховитата дама със забележителните крака му напомни за Ерика.

Първокласният детектив Хайнц Рауфман, по-известен като Мечката, взе трамвай номер три, за да се прибере в новия си удобен апартамент в Саали — едно от предградията на Берн, на петнадесет минути от центъра на града.

Ако искаше да е честен пред себе си, трябваше да си признае, че предвид обстоятелствата се бе отървал доста леко. Наистина си заслужаваше понижението. Вместо това го потупаха утешително и го преместиха на сладка длъжност. Ако действаше внимателно, отделът за дребни престъпления можеше да служи за добро прикритие при проучването на подземния свят в Берн.

— Тили, скъпа — каза той докато хранеше Густавус и Адолфус, двете златни рибки, които си гледаше, — случаят с германеца има и своята добра страна — често говореше на Тили, когато бе сам в къщи. Бяха купили апартамента година преди смъртта й. Тя беше най-щастлива, когато чистеше и подреждаше. Обичаше да казва: „Един апартамент трябва да е уютен Хайни, не само удобен.“.

Мечката си приготви лека вечеря, както той я разбираше: Телешко с гъби и сметана, салата, малко френски хляб с обезсолено масло и камембер, всичко това придружено с не повече от литър „Мерло“ от най-добро качество, от Тичино. Поколеба се дали да яде плодове и накрая реши да хапне една круша, а защо не и две или три? За завършек поля всичко с една чаша кафе.

Пусна си телевизора и гледа мач. Отборът на Берн загуби. Мечката много се съмняваше дали комбинацията между берничанин и футбол е много сполучлива. После изгледа новините. В северна Ирландия Боби Сандс беше на гладна стачка и нещата не вървяха на добре.

Като стана дума за Ирландия, Мечката се сети, че на следващата сутрин трябваше да се погрижи за ирландеца. Изключи телевизора и си пусна радиото. Густавус и Адолфус имаха слабост към класическата музика. Имаше чувството, че плуват в ритъм. Мечката почисти оръжието си. Тъй както беше едър и изглеждаше непохватен, пръстите му работеха ловко. Отстрани на леглото му бяха наредени трофеите за точна стрелба. Обичаше да стреля.

Разположен удобно в огромното двойно легло, увит с електрическо одеяло и чаша топло какао на нощното шкафче, Мечката започна да преглежда бележките, които бе събрал за ирландеца.

— Лека нощ, скъпа — прошепна той, след това се обърна и заспа.

Фицдуейн явно бе от хората, които внимателно разглеждаха показаните им служебни карти или документи — нещо, което рядко се случваше. Мечката от опит знаеше, че повечето хора променяха отношението си само като им размахаш картата си и дори не я поглеждаха. В случая, тъй като бе добре запознат с подобен род документи, Фицдуейн прочете: „SICHERHEITS — UND KRIMINAL POLIZEI DER STADT BERN“ 17 17 Градски Отдел за Сигурност и Криминална Полиция на Берн (нем.). — Б.пр. и върна картата на собственика й.

— Криминалната полиция преди закуска ме разстройва — каза той.

Мечката бе озадачен:

— Но часът е девет, мислех, че вече сте закусили. Нямах намерение да ви притеснявам. Тук ставаме рано. Аз самият закусих преди два часа.

Фицдуейн го изгледа съчувствено:

— Всеки си има своите странности. Значи, вече сте огладнял, елате да ми правите компания.

Мечката не чака да го подканят втори път. Истината беше, че се бе запътил към „Беренграбен“, за да се подкрепи с малко кафе и сладки, но изведнъж осъзна, че хотелът на ирландеца му е на път.

— Как ме открихте? — попита Фицдуейн.

— По картата, която сте попълнили при регистрирането си в хотела. Тези карти се събират от всички хотели и пансиони ежедневно и се пращат при нас в Управлението.

— Ами ако бях отседнал при приятели?

— Пак щях да ви открия, но не толкова бързо — каза Мечката разсеяно, тъй като вниманието му бе заето с друго — мажеше кифличка с масло и мед. Фицдуейн му се възхити — Мечката притежаваше завидно чувство за хармония. Той огледа критично резултата и доволен от видяното започна да дъвче.

— На какво дължа тази чест? — попита Фицдуейн и направи знак да донесат още кифли.

— Вашият приятел, полковник Килмара, познава моя началник. Знаеше, че ще идвате в Берн и вероятно ще имате нужда някой да ви помогне да се ориентирате. Не ви ли каза?