Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Трябва да поговорим. Ще дойдеш ли с мен?

Фицдуейн нямаше желание да й отказва. Усещаше топлината на тялото й докато вървяха. Ароматът й пълнеше ноздрите му. Възбуди се.

— Имам малък апартамент тук наблизо — каза тя.

— На „Юнкернгасе“? — попита Фицдуейн, спомняйки си информацията за фон Графенлауб, която имаше. Не бе убеден, че точно сега трябва да се види отново с адвоката, особено когато съпругата му се бе сгушила в него.

Ерика се засмя и стисна ръката му.

— Ти говориш за апартамента на Беат.

— Съжалявам, но май нещо не ми е много ясно. Мислех, че живееш със съпруга си.

Тя отново се засмя:

— И да, и не. Имаме уговорка — нуждая се от пространство и място, където да се уединявам. Моят апартамент е наблизо, също на „Юнкернгасе“, но е отделно от неговия.

— Разбирам — каза Фицдуейн, без да разбира нищо.

— Ще приготвя лека вечеря, става ли? Ще сме съвсем сами и ще поговорим.

Сградата бе доста стара, но апартаментът, в който влязоха, пропуснати от охраната, бе луксозно преобзаведен и личеше, че за преустройството му не са жалени средства.

Фицдуейн не можеше да си представи как Ерика се поти над готварската печка. И не остана разочарован. Тя извади от хладилника една стъклена тенджера и я пъхна в микровълновата фурна. Пръстите й с ярко лакирани нокти натиснаха няколко бутона. На Фицдуейн бе предоставено удоволствието да отвори изстудената бутилка шампанско и да запали свещите.

Седнаха на малката кръгла маса за хранене един срещу друг. С влизането си Фицдуейн забеляза, че на нея вече бяха сложени прибори за двама. Хрумна му, че може би е провалил нечия вечер. Ами, ако го очакваха? А може би Ерика беше скаут и винаги бе готова да посреща гости.

— Мога да те наричам Хюго, нали? — попита Ерика, гледайки го право в очите. Готвеното в тенджерата приличаше на заек. Като дете Фицдуейн бе гледал много зайци и му се отяде. За сметка на това пък Ерика ядеше с апетит.

Фицдуейн кимна.

Ерика облиза устни така, че и на слепец би му кипнала кръвта.

— Харесва ми името ти — каза тя. — Искаш да говорим за Руди, нали?

— Затова съм дошъл тук.

Ерика се усмихна многозначително, пресегна се през масата и докосна с пръсти ръката му. Сексуалният й заряд бе осезаем.

— Няма нищо особено за казване. Руди беше един много объркан млад мъж. Самоубийството му не изненада никого.

— Какво го тревожеше? — попита Фицдуейн.

Ерика безучастно сви рамене.

— Уф — каза тя и разпери ръце. — Всичко. Той мразеше баща си, караше се с братята и сестрите си, не одобряваше правителството и сексуалните му наклонности бяха странни — тя се усмихна. — Но от друга страна това не е ли типично за почти всички пубертети.

Фицдуейн се опита да продължи темата за смъртта на доведения син на Ерика, но безрезултатно. Разговорът се насочи към останалите членове на семейството. За тях Ерика бе далеч по-словоохотлива. След кафето и питиетата тя се извини и изчезна в спалнята. Фицдуейн седеше на дивана и си пиеше ликьора. По отношение на Руди срещите му с господин и госпожа фон Графенлауб не доведоха до никъде.

Ерика бе изгасила почти всички лампи. Свещите на масата хвърляха златиста трепкаща светлина. Влезе в стаята. Той чу стъпките и по пода и усети парфюма й. Беше точно зад него. Обърна глава към нея и започна с думите:

— Става късно. Мисля, че е по-добре да… — така и не се доизказа.

Тя обгърна главата му с ръце, притисна го към себе си, после го целуна. Той почувства зърната на гърдите й върху устните и лицето си. След това устата й потърси неговата и тя се озова в скута му съвсем гола.

Обходи с език лицето и врата му, а едната й ръка се спусна към издутите му панталони и отвори ципа. Изпълни го непреодолимо желание. Тя разкопча ризата му и докосна с устни гърдите му, после се спусна малко по-надолу, още по-надолу, докато стигна до пениса му и го пое в устата си.

През тялото му премина тръпка, гледаше я с недоумение. Цветът на косата й беше същия като този на Руди, макар и да нямаха кръвна връзка. Желанието му се изпари. Опита се да се отдръпне, но тя го задържа с ръка, без да прекъсва заниманието си. Той със сила я изправи на крака.

— Хей, какво правиш? — помисли си, че можеше да го каже и по-добре.

— Ти си хубав мъж, Хюго — каза тя. Устните й бяха влажни, а червилото й размазано. — Искам да спя с теб.

Фицдуейн се изправи несигурно, поклати глава. Не знаеше какво да каже. Погледна я. Стоеше права и изглеждаше великолепно. От нея струеше възбуждащ аромат. Тя се засмя и каза: