Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Усети топлина и в ноздрите му нахлу почти позната мускусна миризма. Жената го гледаше закачливо и за момент му се стори, че в погледа й се чете покана. Беше дребна и слаба. Не беше трудно да я познае. Облечена с черна официална рокля с открити рамене, кожата й имаше златист загар. Гърдите й, стегнати и високи, напираха през тънката коприна. През челото й минаваше тънка златна лента.

Изпита желание да протегне ръка и да я докосне, да смъкне черната копринена рокля от златистото й тяло и да я има в този момент, на това място, физическият й магнетизъм бе неустоим. Това бе властта й над мъжете, тя го осъзнаваше и го използваше, Фицдуейн си даде сметка за всичко, но желанието му бе все така силно. Сега разбра защо фон Графенлауб се бе оженил за нея.

Тя леко хвана за ръката един висок, енергичен мъж и игриво го завъртя с лице към Фицдуейн. Не се нуждаеше някой да я учи как да налага волята си.

— Саймън, позволи ми да те представя на известния военен фоторепортер, който е на посещение в нашия град за няколко дни. Саймън Балак, това е Хюго Фицдуейн. Саймън е най-добрият ми приятел, особено когато се държи както трябва, и е преуспяващ художник.

— А ти, сладка моя Ерика, си най-голямото съкровище, но невинаги, и несъмнено най-прелестната жена в Берн.

— Ерика фон Графенлауб — каза Фицдуейн. Тя кимна. — Снимките не ви отдават дължимото — каза той.

— Откъде знаете името ми?

Ерика се усмихна:

— Берн е малък град. Благодаря ви за грижите за Руди. Сигурно не ви е било лесно.

За момент Фицдуейн се слиса. Тя явно говореше за откриването на тялото, а не за тазсутрешния му разговор със съпруга й. Пък и той не се виждаше никъде наоколо.

Ерика взе ръката му в своите и я задържа, после постави дланта му на лицето си. — Още веднъж ви благодаря.

Все още усещаше присъствието й, топлината, която тялото й излъчваше и сочните й устни, когато за момент дланта му ги допря. Саймън Балак вдигна чашата си и му смигна: — Берн е малък град.

— Няма ли начин да е самоубийство? — отчаяно попита шефът на Крипо. Погледна часовника си. Седем и десет. Вече тринайсет часа беше в полицейското управление. Закъсняваше за срещата с Колет, а тя никак не обичаше да я карат да чака, особено в леглото.

Ушите му почервеняха само при мисълта за нея. Тя наистина имаше дарбата да се люби. Преди векове сигурно щяха да издигнат фонтан в нейна чест. Как пък убийствата ставаха все в такова неудобно време.

— Ти не си единственият мъж, който води полов живот — каза съдия-следователят, който разбираше всичко от половин дума. — Зарежи креватните си мечтания и се съсредоточи. В този случай самоубийството е напълно изключено. Слушай внимателно — седем прободни рани от къс предмет с широко острие, извадени очи, отрязани уши и гениталии, последните все още не са открити. Предполагам, че все още плуват в реката. Освен това е установено, че е имал орален и анален контакт малко преди да умре.

Бюизар кимна мрачно:

— Май не прилича на самоубийство. По-скоро на някакъв странен ритуал.

— Е, определено не е случай на убийство на мъжа от съпругата му с тиган в главата — каза съдията. — Никак не ми харесва. Мирише ми на нещо, което може да се повтори.

— Ей, дори не си го и помисляй — каза шефът на Крипо. — Май ще трябва да пусна бюлетин за издирването на топките му. Как ще ги идентифицираме?

— Ами, най-вероятно са единствените, които работят самостоятелно — каза съдията развеселен. — Някой от по-умните ти полицаи лесно ще ги разпознае.

— Това е противно и некоректно — възмути се шефът на Крипо, а с дясната си ръка направи бърза проверка. Всичко си беше на мястото, но в сравнение с времето, когато мисълта му бе заета с Колет, възбудата бе спаднала.

Тъкмо Фицдуейн започна да чувства краката си приятно омекнали след третата чаша вино и почти с удоволствие съзерцаваше тринайсетте черни правоъгълника, приетото за такива случаи време на престой явно изтече. Ако това ставаше в Ирландия, посетителите щяха постепенно да намалеят, докато накрая не останат само здравите пиячи. Вместо това, обаче, като по даден знак, всички в галерията се втурнаха да излизат, но без да създават бъркотия и блъсканица. Само след три минути в залата останаха служителите и Фицдуейн. Виното бе пивко и той със съжаление пресуши чашата си и се запъти към изхода.

Ерика стоеше отвън и разговаряше с приятели. Като го видя, тя ги остави и се насочи към него. Облечена в палто с висока яка от някакъв златист плат, беше очарователна. Хвана ръката му.