Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Здесь есть возможность читать онлайн «Виктор О'Рейли - Игрите на Палача» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Варна, Год выпуска: 1994, ISBN: 1994, Издательство: Хипопо, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Игрите на Палача: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Игрите на Палача»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С фабула от разтърсващи събития, авторът Виктор О’Райли се нарежда до такива майстори на напрежението като Робърт Лъдлъм и Кен Фолет с един разказ за смъртоносни игри и невидими играчи. Военният фоторепортер Хюго Фицдуейн открива тялото на обесено момче на собствената си земя. Момчето се оказва ученик от местното училище; на пръв поглед всичко сочи самоубийство. Но когато малко след това на тялото на един терорист откриват същата татуировка като тази на обесеното момче, Фицдуейн тръгва по следите на истината. Само един човек носи отговорността за тези жестокости. Жесток садист, но гениален садист, който владее целият свят.
Наричат го Палача. А играта му току-що започна…

Игрите на Палача — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Игрите на Палача», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Тоест да търся откраднати велосипеди или изгубени домашни животни — изръмжа Мечката.

— Нещо от този род — каза Бюизар. — Приеми го като период за разтоварване.

— Гадното копеле си заслужаваше боя. Беше здраво къркан и оповръща всичко наоколо.

— Може и да си прав, но все пак той е гост на приема на немския външен министър и освен това е на важно посещение в нашия град. Има дипломатически паспорт.

Мечката сви рамене и се изправи.

— Момент — каза Бюизар — за няколко дни в Берн пристига един ирландец. Мой приятел от Дъблин ме помоли да се погрижа за него в случай, че иска да поогледа, нещо като колегиален жест.

— Аха, сега станах и екскурзовод.

Шефът на Крипо се усмихна подличко:

— Не съвсем. Хайни, ти си една от забележителностите на Берн.

— Но след вас — каза любезно Мечката и излезе.

Шефът на Крипо отиде в ъгъла и отново започна да брои навивките на примката. Изкара ги дванайсет. Изруга и пак започна да брои.

* * *

Денят бе студен, но въздухът — свеж, снегът по ниското се топеше. Планинските върхове изглеждаха нереални на фона на ясното синьо небе.

Берн очарова Фицдуейн и настроението му се повиши. Усещаше, че някъде в този красив, непокварен и невероятен средновековен град се крие отговорът, който търсеше — причината за обесването.

Няколко часа вървя напосоки. Рано или късно щеше да стигне до река Ааре. Тя ограждала стария град от три страни като естествен защитен ров, така че била необходима отбранителна стена само от едната страна. С растежа на селището стената била измествана все по-навътре в полуострова. Сега старите стени ги нямаше, бяха останали само две кули, които бележеха входа към града по суша.

Преди развитието на туризма жителите на Берн имали странния обичай да използват една от входните кули като затвор.

Скоро след пристигането си Фицдуейн се регистрира в малък хотел на „Герехтихкайтсгасе“. Пред входа му имаше течащ фонтан, в средата на който, се извисяваше дялана статуя в червено, синьо, златисто и други ярки цветове. Внушителната женска фигура, на която най-забележителното бяха, краката, държеше меч в едната си ръка, везни в другата и имаше превръзка на очите — „Gerechtigkeitsbrunnen“, „фонтанът на Правосъдието“.

В нозете на страховитата амазонка, разположени така, че да й гледат под полата, бяха бюстовете на четири измъчени индивида, в които Фицдуейн със закъснение разпозна Императора, Султана, Папата и Съдията — основните фигури на правораздаването през периода, когато е била издигната статуята — около хиляда петстотин четиридесет и трета година.

Из целия град имаше фонтани — всички боядисани в екзотични цветове, но Фицдуейн не видя два еднакви, фонтанът на „Крамгасе“ се отличаваше със статуя на мечка в естествен размер. На главата й имаше златен шлем и тя стоеше в позата на Landsknecht 16 16 селски ратай (нем.). — Б.пр. . В краката й седеше малко мече, ядящо грозде. Мечки имаше навсякъде — дялани мечки, рисувани мечки, мечки на плакати, значки с мечки, мечки от ковано желязо, големи, малки, дори и истински.

Някъде беше чел, че Граф Бертолд V, основателят на града, организирал лов и обявил, че градът ще носи името на първото убито животно. За щастие ловците улучили мечка. Градът на зайците едва ли щеше да е подходящо име за град от величината на Берн.

До времето, когато започнали да строят къщите с вътрешна водопроводна мрежа, хората се събирали на фонтаните, за да напълнят вода и да обменят клюките. Може би, помисли Фицдуейн, ако и аз поседя край някой фонтан ще получа видение.

Опита, но след известно време задникът му замръзна.

* * *

Като се върна от обяд, по навик Мечката прегледа сводката за последните произшествия. Не очакваше да види кой знае какво. Преди години бе разговарял с един американски полицай за растежа на престъпността в Берн. Първоначално, когато на пръв поглед броят на извършените престъпления в двата града се оказа почти еднакъв, настъпи объркване. После те осъзнаха, че съпоставят различни неща — американецът говореше за статистиката на ден, докато Мечката имаше предвид годишни резултати.

Една от константите в статистиката за извършените престъпления в Берн бе броят на убийствата. С малки отклонения след десетичната запетая, годишно той се измерваше с цифрата две.

Казват, че в Берн има достатъчно от всичко, но не прекалено много. За един добре устроен град като него две убийства годишно бяха точно колкото трябва. По-голям брой би навредил на туристическия бизнес и би разстроил общинарите, а по-малък би повдигнал въпроси за необходимостта от наличните щатни полицаи в Криминалния отдел. Малката доза страх осигуряваше работа на полицаите.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Игрите на Палача»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Игрите на Палача» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Виктор Вальд - Месть палача
Виктор Вальд
Виктор Вальд - Проклятие палача
Виктор Вальд
Виктор Тюрин - Игра вслепую
Виктор Тюрин
Крис Картер - Игры с палачами
Крис Картер
libcat.ru: книга без обложки
Виктор О`Рейли
libcat.ru: книга без обложки
Виктор О`Рейли
Виктор Смирнов - Милосердие палача
Виктор Смирнов
Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка
Виктор О'Рейли
Виктор О'Рейли - Правилата на лова
Виктор О'Рейли
Виктор О'Райли - Забавы Палача
Виктор О'Райли
Отзывы о книге «Игрите на Палача»

Обсуждение, отзывы о книге «Игрите на Палача» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x