Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Началникът на Крипо погледна към листа пред себе си. Имаше проблем, голям, по-скоро дебел проблем, с големи увиснали мустаци и неучтиво държание и все по-непредсказуемо настроение.

Той прибави и мустаци към рисунката си, а след това, като помисли малко — и един кобур е пистолет към топчестата фигура. Какво щеше да прави с този заслужил детектив — ветеран, който създаваше все повече проблеми, бе станал сприхав и избухлив, а на всичкото отгоре бе и стар негов приятел?

Бюизар нарисува клетка около фигурата, полюбува се малко и нарисува врата с дръжки отвън и отвътре. Нямаше нужда Мечката да бъде убиван, просто трябваше да се държи под ключ. Дори и в Швейцария и особено в Берн законите можеха да бъдат заобиколени от подходящия човек, когато съществуваха основателни причини за това. Този път обаче трябваше да се направи нещо. След смъртта на съпругата му, Мечката бе станал причина за серия от инциденти, последният от които бе особено смущаващ.

Обикновено Мечката работеше в групата за борба с наркотиците. Сред тях той бе с най-голям опит в тази работа. Както и повечето полицаи от Берн, редовно вземаше дежурства по охраната на дипломати и пристигащи важни особи. Това, разбира се, бе донякъде скучна работа, но малко пари в повече никога не бяха излишни. Наличието на повече от сто дипломатически мисии в града осигуряваха почти постоянна работа. Един Господ знае какво точно правеха всичките тези посланици, втори секретари и културни аташета, спотаени сред оранжериите на Елфенау, след като цялата дипломация се въртеше в Женева, но това си беше проблем на Господа.

Мечката се радваше на много добра репутация. Той беше едновременно и добър полицай, и човек с топло сърце, твърде странна комбинация, която трудно се отстояваше в групата за борба с наркотиците. Той бе винаги усмихнат, усърден, лесно се приспособяваше — човек, на когото можеш да се довериш, или с две думи — идеалният колега, ако не се смятаха някои негови особености, като например навика му да носи голямо оръжие. Напоследък се появяваше със „Смит и Уесън“, система „Магнум“ четиридесет и първи калибър, с петнадесет сантиметрова цев. Бюизар потръпна като си помисли какво можеше да се случи, ако се наложеше Мечката да стреля на обществено място.

Всичко започна от един откраднат мерцедес, шофиран от двадесет годишен наркоман, който отчаяно се опитваше да продаде нещо, за да си получи дозата.

Приключила с работата за деня и напазарувала за вечеря, Тили чакаше трамвая. Мечката трябваше да се появи всеки момент. Той бе на не повече от сто метра, когато се случи всичко. Чу звука от удара на колата. Видя как тялото й изхвръкна във въздуха и се блъсна в една витрина. Стъклото се пропука на няколко места, но не се пръсна. Тили лежеше на земята, ръката й конвулсивно потреперваше, кръвта й течеше по паважа.

След случилото се тя изпадна в кома и в това състояние прекара следващите три месеца. Мозъкът й бе увреден безвъзвратно. Мечката бе неотлъчно до нея. Държеше ръката й, целуваше я, разказваше й случки и й четеше вестници. Носеше й цветя, подредени както тя ги обичаше. Системата за поддържане на жизнените функции тихо бръмчеше, равномерно се стичаха капки и се чуваха електронни пиукания. Разни хора говореха с него, понякога го караха да подписва някакви документи. И един ден изключиха системата. Това го сломи.

Беат фон Графенлауб не можа да заспи почти до сутринта. Шокът, който преживя, когато за пръв път чу за смъртта на Руди постепенно се превърна в болка и вина, и засилващо се чувство за празнота.

Защо Руди е посегнал на живота си? Какво може да е преживял в Ирландия? За какво ли е мислил в мига преди да скочи? Дали смъртта му е настъпила бързо? Дали е изпитвал болка? Защо не се е опитал да говори с някого? Не може да не си е личало, че е замислил нещо, сигурно е имало нещо странно в поведението му.

Имаше ли нещо, което той, Беат фон Графенлауб — богат, влиятелен, признат и уважаван от своята класа, бе могъл и бе трябвало да направи, за да спаси живота на сина си? Каквото и да е то. Знаеше, че е имало, трябваше да е имало — но какво точно?

Часовникът на радиото го разбуди напълно. Известно време остана да лежи със затворени очи като слушаше новините. Ерика не одобряваше тази му привичка, но вече от месеци не спяха в едно легло, а за последен път се бяха любили от още по-отдавна. Сега Ерика спеше в апартамента, който си бе приспособила през няколко врати. По нейните думи тя се нуждаеше от пространство, за да култивира своите творчески способности. Той не се възпротиви, щеше да е безсмислено. Отдалечаването й от него бе започнало от няколко години и бе стигнало фазата на отчуждението.