Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

При тяхната първа среща в Хавана, Хенри Бриджнорт Лодж се беше показал като студен, твърд и циничен, почти лишен от чувства човек. Имаше нужда от син, за да угоди на жена си. Така да бъде. По-късно, макар че държанието му спрямо Кадар бе все още студено и впечатленията за цинизма и твърдостта му се проявиха, Лодж все пак показваше загриженост към развитието на сина си и Кадар почти бе свалил гарда и бе започнал да го обича.

Трябваше да използва всичките си сили, за да се противопостави на това чувство, което заплашваше да го обземе. Постоянно си повтаряше, че ако иска да владее положението изцяло, трябва да остане над чувствата, които изпитват обикновените хора. Всяка вечер в леглото той непрекъснато си напомняше това, през сълзи, а тялото му бе обзето от чувства, които той не можеше и по-скоро не искаше да разбере.

Скоро след като се настани в новия си дом на не повече от двадесет минути път с кола от Лангли, той бе подложен на серия от изпити и тестове, с цел да се разбере как трябва да продължи по-нататъшното му обучение.

Оказа се, че е изключително надарен. Подобен коефициент за интелигентност бяха показали само нула цяло и един процента от населението. Езиците му се отдаваха. Показа и артистични заложби. Имаше отлична координация на тялото и беше ако не забележителен, то поне много добър спортист.

Стана ясно, че за неговите способности обикновеното училище просто бе загуба на време. През първата година го обучаваха частни учители. Лодж бе надникнал из средите на висококвалифицираните специалисти и психоаналитици, които бяха част от общността на ЦРУ. В резултат на това Кадар получи възможността за пряк контакт с високо ерудирани хора, с бърз ум и забележителен интелект, каквито дотогава бе срещал само в книгите. Беше вълнуващо преживяване. Всичко му харесваше и той израсна интелектуално и физически.

През втората учебна година го изпратиха в специализирано училище за надарени деца и едновременно с това продължи подготовката му и с частните учители. Това се превърна в практика и през следващите години докато не завърши „Харвард“. През същата година той откри, че притежава чар и че привлича хората и може да използва тези свои качества, за да ги манипулира за свои собствени цели.

Осъзнаваше, че няма почти никакъв опит в отношенията си с тях, и че това е слабост от негова страна. Впусна се да изучава начина, по който те реагираха спрямо него и хвърли много сили, за да се изгради като личност. Така общественият му облик се отдалечи още повече от истинската му същност. Стана един от най-обичаните момчета в класа.

Лодж инстинктивно усещаше истинската природа на сина си. Знаеше, че съществуват рискове, но в същото време позволяваше на една от слабостите си да потиска инстинкта му — талантливостта го привличаше неудържимо. За него беше много трудно да устои на момче като Кадар, което така бързо и резултатно реагираше на интелектуалните стимули. Беше нещо като това да имаш градина, където всяко посято семенце се прихваща и избуява. Да образова, обучава и окуражава този невероятен млад непознат, който му беше син, се превърна в мания.

Хенри Бриджнорт Лодж произхождаше от много богато семейство от доста поколения. За тях да направиш кариера не означаваше нещо кой знае какво пред способността да се печелят пари. Те притежаваха дарбата да ги печелят и то в огромно количество, повече, отколкото им трябваха. Това явно се предаваше от поколение на поколение, но техните истински стремления бяха насочени към по-висши неща, като това да поставиш себе си в служба на родината. Всичките им усилия бяха насочени към защита интересите на Съединените Щати, както те ги разбираха, ревностно и безмилостно като йезуити. За всички от фамилията, за каквато се смятаха, целта оправдаваше средствата.

Много хора изживяват живота си, без да имат дори веднъж шанса да попаднат на човек, от когото наистина могат много да научат. В това отношение Кадар бе двоен късметлия. Вентура, макар и несъзнателно, го бе научил на това как да се докопа до властта, как да използва насилието, манипулирането и изнудването. Лодж и неговите колеги научиха Кадар да мисли стратегически, създадоха му мрежа от връзки във висшия ешелон на властта, научиха го на светски маниери и благодарение на тях той придоби редица умения като се започне от езиците и високата обща култура, и се стигне до планиране на проекти и стрелба с боен пистолет.

Лодж вероятно подозираше за вътрешната борба на Кадар, но се надяваше с времето страстите да се уталожат, което бе присъщо за всички от семейството. Синът му бе подготвен за забележителна кариера в ЦРУ, последвана от прехвърляне в държавното управление.