Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Чух хриптене и се върнах при Вентура. Беше все още жив, макар че погледът му бе започнал да помътнява. По чаршафите имаше петна от кръв и коняк. Вентура се опитваше да каже нещо. Наведох се по-близо над него, но внимавах да не се изцапам. Той прошепна: „Защо мен, защо точно мен?“

Извадих бележката от джоба си и му показах собствения му подпис. В очите му се появи разбиране. Прочетох му един номер и сума — един милион триста двадесет и седем хиляди долара.

— Мислех да ги направя два — прошепна той, — но онова копеле Кастро ми обърка сметките.

Стрелях два пъти, този път в главата. Скъсах бележката и посипах парчетата по тялото му. На бележката пишеше, че той напуска Куба и че оттук нататък майка ми ще трябва да се грижи сама за себе си. Сложих пистолета в ръката на майка.

Никой нищо не беше разбрал. Нямаше нужда да ме открият как пищя, като че ли съм се втурнал в стаята им, след като съм чул изстрелите. Изчаках десет минути и предпочетох втория вариант. Заключих вратата на спалнята им, качих се в стаята си и си легнах. Спал съм непробудно. На другата сутрин охраната разбила вратата им и аз се събудих от трясъците и виковете. Не беше трудно да оставя ключа на майка ми от спалнята на мястото, където би изхвърчал при разбиването на вратата.

След три дни се запознах с новата си майка. Баща ми ме изгледа странно, когато си стиснахме ръцете, но не каза нищо.

— Какво почувства, след като уби майка си? — попита доктор Пол.

— Искаше ми се да бях използвал ловна пушка.

Вечеряха леко — салата, картофи, сирене и плодове. На масата имаше свещи. Припомниха си стари преживявания, говориха за общи приятели, обсъдиха храната, виното, но никой не спомена за бъдещите си планове. На няколко пъти, когато мислеше, че никой не я гледа, Фицдуейн забеляза, че в погледа на Кристина се четеше тъга. В останалото време тя грееше от нежност и дълбока обич. Хюго осъзна, че въпреки болестта и приближаващата смърт Гуидо бе спокоен и доволен от живота си.

Говориха за скорошните бунтове в Цюрих и младежкото движение.

— Съвсем се обърках — каза Фицдуейн, — освен че нямате безработица, почти не съществува инфлация и имате един от най-високите стандарти на живот, с какво друго нямате проблеми? Кой всъщност се бунтува и защо чупят прозорци наляво-надясно?

— Счупените прозорци не са всичко, имаше и няколкохилядно шествие от съвсем голи младежи през центъра на Цюрих.

Фицдуейн се подсмихна.

— Не мога да ти кажа срещу какво точно протестират — продължи Гуидо. — По-скоро е нещо като не съвсем мотивирана реакция на част от младите хора срещу системата като цяло. Независимо от безспорните предимства на швейцарския начин на живот, не може да се отрече фактът, че съществува и огромен обществен натиск, с който отделният човек трябва да се съобразява. Сами по себе си повечето закони са напълно смислени, но когато всичките образуват система, какво се получава? Една демокрация от западен тип, където почти няма свобода — или поне те така твърдят.

— Прилича ми на студентските вълнения от хиляда деветстотин шейсет и осма във Франция.

— Да, има нещо общо между двете неща, но вълненията от хиляда деветстотин шейсет и осма бяха по-добре организирани. Имаше и лидери като Даниел Кон Бендит, бяха поставени конкретни искания. Това тук като че ли няма обединяваща цел, дори и исканията им не са изработени прецизно. Няма представители, с които може да се преговаря. Властите не знаят какво да правят и с кого да водят разговори и, естествено, понеже са стреснати, вместо да обмислят трезво нещата, пращат полицията да разгони бунтовниците с палки, сълзотворен газ и водни струи.

— Това младежко движение обхваща ли цялата страна? — попита Фицдуейн.

— Обхваща почти цяла Европа, но под различни форми. Що се отнася до Швейцария, мисля, голяма част от младите хора се вълнуват от тези въпроси, но много малко от тях се впускат в активни действия и то основно по градовете.

— Това се отнася и за Берн, нали?

— Донякъде — отговори Гуидо, — но не по същия начин. Хората в Берн си имат своя философия за живота. Не обичат конфронтацията. Лично аз смятам, че управата в Берн успява да се справи по-добре в подобни ситуации.

— Мислех, че смяташ жителите на Берн за повърхностни — каза Фицдуейн, като си спомни забележката на Гуидо от преди малко.

— Почакай малко, аз казах, че жителите на Берн са прочути със своята мудност, но не съм казвал, че са глупави. Искам да ти покажа нещо — той се усмихна, изправи се и отиде до един шкаф, откъдето извади един обемист предмет. Постави пушката на масата сред празните винени чаши и остатъците от сирене. На светлината на свещите оръжието имаше матов отблясък. Двукраката стойка бе спусната и леко извитият пълнител си беше на мястото.