Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Но ако дойдеш да живееш с мен и съпругата ми в Щатите, ще имаш шанса да постигнеш това, за което само си мечтал. Ще говориш без акцент, ще учиш в най-добрите училища и университети и ще имаш възможност да направиш кариера, стига да искаш. И сега те питам, кое е по-изгодно?

— Ами майка? — повтори Кадар. — Тя знае ли за предложението ти?

— Все още не, но не се прави на загрижен за нейното мнение. Не се опитвай да ме изпързаляш, знам какви са отношенията между теб и майка ти. Не забравяй, че Вентура е мой човек.

— Ти богат ли си? — попита Кадар.

— Май не си от сантименталните. Виждам, че си наследил някои от нашите семейни черти — Лодж се подсмихна. — Достатъчно.

— Колко е това?

— Ако се съгласиш с предложението ми, ще ти дам един милион долара, когато навършиш двадесет и една години. Така по-ясно ли е?

— Да, татко — каза Кадар.

Вече бе разбрал, че ще има нужда от много пари. Милионът, който Лодж му обещаваше, нямаше да е достатъчен, а и сигурно щеше да има и допълнителни условия. Освен това искаше да има пари, за които никой да не знае. Парите са власт, но тайните пари са абсолютна власт.

Същата вечер докато лежеше в леглото си и подслушваше Вентура и майка си, Кадар чу нещо, което го накара да реши какво трябва да направи, за да си дойде всичко на мястото.

— Сладка моя, та ти си била по-глупава и по-опасна отколкото си мислех — каза Вентура. Майка му не отговори нищо. Вентура продължи. — Снощи моите хора прибраха някой си Мигел Ровере, подставено лице на американските ни приятели, които подпомагат икономиката на нашата страна като финансират хазарта, проституцията, наркотиците и други подобни въплъщения на Американската мечта. Явно повече го бива да причинява болка, отколкото да я понася. На сутринта вече пищеше за милост. Каза, че имал някаква много важна, поверителна информация, която обаче щял да предаде само на мен. Отнасяло се за някой си сеньор Рестън, покойният сеньор Рестън.

Ровере каза, че той и наемен убиец от Маями са убили Уитни Рестън и че за това си платила ти. Знаеш ли, свикнал съм да слушам какви ли не лъжи от затворниците — хората са способни да кажат всичко, само и само да спрат мъченията — ето защо правдоподобността на твърденията му ме озадачи. Винаги съм смятал, че истината е нещо необикновено и тъкмо заради това си качество не може да се сбърка. Ровере не лъжеше.

Майката на Кадар се разплака. После започна да обвинява Вентура, че ако той се бил погрижил за Уитни, нямало да се стигне до това. Нима е трябвало да наблюдава безучастно как някакъв перверзен американец превръщал момчето й в хомосексуалист? Всъщност тази тирада бе един израз на безпомощността, омразата и гнева й. Повечето от фактите бяха изопачени и пресилени. Кадар не мислеше, че са убили Уитни единствено заради връзката му с него. По-скоро с неговата смърт майка му е искала да отмъсти на всички, които са я използвали и захвърляли през всичките тези години.

— Значи тя е знаела — намеси се доктор Пол. — Някога споменавала ли ти е нещо за това?

— Нито дума.

— Предполагам е знаела, че това няма да промени нещата.

— Сигурно — каза Кадар. — Когато значението на това, което чувах, достигна до съзнанието ми, в мен започнаха да се борят смесени чувства. От една страна бях толкова потресен, че едва дишах. В същото време една част от съзнанието ми остана напълно спокойна. Сякаш не бях много изненадан. Двамата убийци бяха облечени като campesinos 13 13 селяни (исп.). — Б.пр. , но поведението не отговаряше на външния им вид. Държаха се по-скоро като граждани. Бях се научил да обръщам внимание на тези неща.

Майка подсмърча известно време и после пак започна да говори. В гласа й прозираше страх. Попита Вентура какво смята да прави. Той й каза, че за момента няма намерение да предприема каквото и да било срещу нея, докато не му се изяснят нещата. После тя го попита дали ще съобщи за случая на ЦРУ. Той отвърна, че би трябвало да го направи, но, честно казано, се страхувал да не попадне в черния списък.

Вече бях убеден, че майка ми трябва да си плати. Малко по-късно ми стана ясно, че и Вентура трябва да бъде убит. Не че имах нещо лично против него, даже напротив — възхищавах се на безскрупулността, с която действаше и дори се учех от нея — но той притежаваше нещо, от което се нуждаех и което можех да получа, ако той беше мъртъв.

През следващите няколко дни обмислях много и най-различни планове и начини на действие. С оглед на пълната сигурност реших да не използвам помощта на никой друг — ето как Ровере издаде майка ми. Освен това знаех, че ако следвам предначертания си план, за в бъдеще също ще ми се наложи да убивам. Можех да опитам с един успешен старт. И макар че бях гнуслив и не обичах да гледам кръв, бях решен да преодолея слабости от този род в характера си.