Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Кадар веднага разбра кой е той. Майка му все още пазеше снимка на мъжа и не един път му бе говорила за него. Сега, разбира се, изглеждаше по-стар и косата му бе започнала да посивява, но той беше от хората, които възрастта не загрозява.

Извади една тънка пура от сребърна табакера и я запали. Бе облечен в светлосив летен костюм, скъпа вратовръзка от известна модна къща, синя риза с копчета на якичката. На краката си имаше обувки, каквито носят банкерите. Очевидно бе човек от привилегированата класа.

— Мисля, че знаеш кой съм — каза мъжът.

— Ти си моят баща — Хенри Бриджнорт Лодж.

— Говориш добре английски — отбеляза Лодж. — Майка ти те е научила, нали?

Кадар кимна.

— Нямам много време — започна Лодж, — затова слушай внимателно. Знам, че досега не съм се проявявал като твой баща. Нямам намерение да се извинявам. Би било излишно. Случват се и такива неща, а особено във военно време. Толкова по този въпрос.

По времето когато се запознах с майка ти, вече бях женен и имах малък син. След като се върнах в Щатите за известно време дори не исках да чувам за Европа. Беше като лош сън. Просто изтрих последните няколко години от паметта си, което означава и теб и майка ти. Дори за момент не съм помислял за вас.

Тихият и спокоен живот е хубаво нещо, но до време. Започнаха да ми липсват силните усещания. В края на войната Труман, който нямаше време за призраци, разпусна ОСС. След година, когато Сталин го би по всички фронтове и червените започнаха да завземат все нови и нови страни, Труман се обърна на сто и осемдесет градуса и създаде ЦРУ. Като бивш служител на ОСС бях един от първите, които започнаха работа там. Имах опит, говорех няколко езика, включително и испански. Скоро след това ме повишиха.

Преди около седем години ми възложиха да проверя как вървят операциите ни в Куба. Някъде по това време ЦРУ пое Куба и имаше някои съмнения за надеждността на голям брой от агентите, които бяхме наследили от ФБР. Накрая всичко се оправи, но докато се занимавах с това, нещо ме накара да потърся майка ти и теб.

Не искам да правиш грешни заключения. Нямах за цел да възпламенявам стари страсти. Имах щастлив брак. Аз съм един от малкото късметлии, които са успели в брака. По-скоро бе от любопитство.

Открих, че вие двамата не живеете никак добре. Бяхте в някакво затънтено градче в дълбоката провинция и едва свързвахте двата края.

С годините се научих да приемам хладнокръвно нещата — работата ми съвсем не укрепва вярата в доброто у човека — но нещо ме накара да се опитам да ви помогна. Реших, че се нуждаете от малко пари и от някой, който да ви защитава.

— Вентура — промълви Кадар.

Лодж погледна Кадар с одобрение.

— Умно момче. Вентура винаги е казвал, че си те бива. Вероятно се досещаш за останалото. Дълго време той беше един от нашите хора тук. Но не съм му казвал да стане любовник на майка ти. Вентура просто съчетаваше работата с удоволствието и така си спестяваше излишни пътувания. Заръчах му да се грижи за вас и му плащах за това. Парите бяха мои, а не служебни. Естествено той си получаваше и парите от ЦРУ. Вентура знае как да си осигурява допълнителни доходи.

— Защо ме извика тук? — попита Кадар. — Благодарности ли очакваш?

Лодж се усмихна:

— Виждам, че ние с теб добре ще се разбираме. Не, не очаквам да ми благодариш. И не си мисли, че е защото изпитвам някакви чувства. Аз дори не мога да разбера дали ми харесваш. Но не това е важното. Ти си ми нужен заради моята съпруга. Преди две години нашият син почина от менингит. Тя не може да има повече деца, а не искаме да осиновяваме напълно непознато дете. Ти си идеалният вариант. Откак Тими умря, тя е много потисната. Само такъв като теб може да й върне радостта.

— А тя знае ли за мен? — попита Кадар.

— Да, казах й за тебе преди около година. Отначало го прие тежко, но в последствие стигна до идеята, че ще е чудесно. Тя е религиозна и реши, че Бог желае ти да заместиш момчето й. А и в жилите ти тече синята кръв на рода Бриджнорт Лодж.

— А, какво ще стане с това, което имам тук? — попита Кадар. — Ами майка? Тя знае ли за това?

— Слушай сега, момченце, след няколко седмици Кастро и неговите комунисти ще вземат властта и Куба ще затъне още повече. А и в момента тази страна не е кой знае какво. Под управлението на фиделистите положението ще стане много по-лошо. Те говорят за демокрация, но това, което всъщност имат предвид, е еднопартийна власт, която да контролира изцяло живота на всеки един. Хората ще си спомнят за управлението на Батиста като за доброто старо време.