Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Ще започна от най-главното — население шест милиона й триста хиляди. Понастоящем една от най-проспериращите нации в света. Минимална степен на инфлация и почти никаква безработица. Тук всичко се движи по график — самолетите, автобусите, влаковете и дори бягащите за здраве. Трудно може да се нарече нация този сбор от различни общности. Малко са нещата, които ги свързват — говорят на различни езици, имат различна култура, а много често дори не се и понасят. Все пак, в името на взаимната изгода, те са обединени.

Говорят се четири различни езика — немски, френски италиански и реторомански — и само Бог знае още колко диалекта. Швейцарците са допълнително разделени и от религията. Близо петдесет процента са католици и около четиридесет и осем са протестанти в различните им отсенки. Не съм много сигурен в цифрите.

За разлика от много други страни с централизирана власт, в Швейцария управлението, поне на теория, а в много случаи и на практика, се осъществява отдолу нагоре. В основата на всичко е Gemeinde 12 12 община (нем.). — Б.пр. . Няколко Gemeinde образуват кантон. Двадесет и шестте кантона или полукантона образуват това, което на външния свят му е известно като Швейцария.

Правителството в Берн съзнателно се поддържа безсилно. Конституцията стриктно ограничава неговите правомощия и избирателите са спокойни, че то няма да навреди много на данъчните постъпления. Властта означава контрол върху парите. Малко пари — малко власт.

Гуидо се усмихваше цинично, но изражението не отговаряше на тона му. Той определено се гордееше, че е швейцарец.

— Различни езици, различни диалекти, различни религии, различни съседи и обичаи, какво ги държи заедно? — попита Фицдуейн.

— Различни неща — отговори Гуидо с идиотската си усмивка, — например, добре изпипаната конституция, седемстотингодишен опит в държавното дело, високият стандарт — макар че не за всички е еднакво висок — и не на последно място армията, чиято роля съвсем не е маловажна.

— Разкажи ми повече за нея.

— Хайде на масата — показа се Кристина на вратата. — Гуидо не трябва да вечеря много късно — тя се насочи към него, за да му помогне да стане от стола. Направи го дискретно, но с добре тренирани движения. Поради здравословното си състояние Гуидо имаше нужда от грижи, но самочувствието му не трябваше да бъде накърнявано. Това бе жест на внимание или по-скоро на любов.

Фицдуейн понечи да помогне, но се овладя. Изчака ги и за да не стои с празни ръце, пренесе чашите в трапезарията и отвори нова бутилка вино.

Кадар бе потънал в спомени. Обвинението за смъртта на Уитни Рестън хвърлиха върху Кастро и неговите революционери. Като човек от ЦРУ, стоящ зад гърба на Батиста и антикомунистическата му полиция, Уитни очевидно бе подходяща жертва.

След смъртта му Кадар се върна в своя малък свят на шпиониране, подслушвателни и звукозаписни уредби. Инсталира часовникови превключватели и старателно ги изпробва. Сам си направи насочващ се микрофон и се опита да използва електрическата мрежа за предавателна среда. Успя дори да монтира микрофони в колата на майка си и в тази на Вентура.

Отстрани погледнато можеше да се сметне, че всичко, което вършеше, бе, с цел да открие кой е убил Уитни. По ирония на съдбата това съвсем не беше така. Кадар все още бе в стресово състояние. Прие твърдението на Вентура, че убийците са хванати и наказани. И дори когато от един разговор в колата научи, че хората, които са били екзекутирани, не са истинските убийци, все още смяташе, че Уитни е убит от революционери.

В интерес на истината той не преследваше нищо конкретно. Шпионирането само по себе си бе цел. Помагаше му да не мисли за това, което бе изгубил — своего рода подготовка за бъдещия му самостоятелен живот. Носеше му усещането за власт.

Един ден Вентура го извика. Каза, че някой иска да го види, но не трябва да казва за това на майка си. Накара го да се изкъпе, да сложи костюм и вратовръзка и го откара до една къща на „Кале Олиспо“ в Хабана Виейя. По пътя му съобщи, че човекът имал да му каже нещо много важно и че ако Кадар мисли за бъдещето си, ще слуша внимателно, ще бъде учтив и ще приеме това, което му предложат.

Въведоха го в една оскъдно обзаведена стая на втория етаж и го оставиха сам. Прозорците бяха затворени, помещението имаше вид на място, където дълго никой не е живял. След няколко минути влезе изискан американец. Заключи вратата и го покани да седне.