Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Не си мислете, че не знаех що е насилие. Даже напротив. Много е трудно за хората около Вентура да не научат за тази страна на живота. И въпреки това, едно е да гледаш как убиват някого, а друго е сам да го направиш. За мен бе от изключително значение да придобия личен опит.

Започна да ми става ясно, че като за начало съм си избрал доста трудна мишена, тъй като майка ми също бе охранявана толкова добре колкото и Вентура. Самият той беше сложен доста добре и вдъхваше страх, а и винаги носеше оръжие. Къщата имаше денонощна охрана, а когато Вентура тръгнеше на път, използваше само бронирани коли. При всяко от пътуванията му пред и зад неговата кола винаги имаше по един тежковъоръжен полицейски джип. Щаб квартирата на Б.Р.А.К. също имаше засилена охрана. Много хора желаеха смъртта му и той си го знаеше. Не беше никак глупав. Предпазните мерки, които вземаше, бяха добре обмислени и прилагани.

В крайна сметка зарязах всичките си сложни планове и чудесата на техниката и се спрях на един сценарий, който се възползваше от най-големия пропуск в метода им на охраняване — това, че в самата къща нямаше постове. Същевременно щеше да ми позволи да придобия собствен опит и да си отмъстя. Беше съвсем прост план и зависеше изцяло от разчета на времето.

Отначало мислех да направя така убийствата, че съмнението да падне върху ЦРУ или поддръжниците на Фидел, тъй като за всяка от версиите имаше достатъчно основания, но никой нямаше да повярва, освен ако не убиех и някой от постовете отвън. Щях да имам предимството, че действам отвътре — нещо, което те не очакваха, — но дори и в такъв случай за новак в бранша това си беше изпитание.

По метода на елиминирането, макар по едно време да обмислях варианта за мафията, която несъмнено не бе доволна от изчезването на Ровере, стигнах до мотив, коренящ се в природата на кубинците — темпераментни и импулсивни.

Дни наред упражнявах подписа на Вентура и тъй като рисувах добре, резултатите бяха задоволителни. Междувременно Вентура и майка ми работеха за мен, без да го съзнават. Вече се караха пред охраната и прислугата. Помежду им все по-често настъпваха периоди на ледено мълчание и двамата започнаха да пият много. Напрежението се засили още повече, когато стана ясно, че Батиста ще падне. Последователите му започнаха да бягат. Майка ми пред всички обвиняваше Вентура, че крои планове да я остави на отмъщението на фиделистите. Това бе добре за мен. Осигуряваше ми един правдоподобен мотив. Останалото бе въпрос на изчакване и на нерви.

Къщата бе голяма и на три етажа. Постовете бяха разположени до портата, край стените и входовете на самата сграда. Слугите бяха пет, но само двама живееха вътре. Стаите им бяха над гаража, откъдето през една врата се слизаше направо на първия етаж. Вратата бе тапицирана, за да изолира шумовете. Вероятността изстрелите да се чуят през нея беше малка, но аз исках да се подсигуря.

На машината на Вентура написах една бележка, подписах я със собствения му подпис и я адресирах до майка ми. После я прибрах в джоба си. Вече бях взел един малък автоматичен пистолет, който преди няколко години Вентура бе дал на майка ми. Проверих го и го сложих в другия си джоб.

Имаха навика да си лягат късно. С поставени слушалки ги наблюдавах през тайната си шпионка. Като следях движенията им, си мислех — ето, те правят това или онова за последно. Имах усещането, че съм всесилен.

Вентура си легна съвсем гол. Отпи от чашата си коняк и после се отпусна на възглавниците. Пушеше пура. На нощното шкафче отстрани лежеше автоматичният му пистолет. Зареден и със спуснат предпазител. Майка седеше пред тоалетката. Знаех, че ще бъде там още няколко минути. Вече не желаеше да споделя леглото си с Вентура.

Оставих вратата на стаята си отворена и слязох долу. Почуках внимателно на вратата и казах, че съм аз. Майка ме пусна да вляза.

— Трябва да си поговорим — казах аз.

Вентура изглеждаше раздразнен, но в същото време се забавляваше. Чашата му беше почти празна. Минах от неговата страна на леглото и я напълних. Гърдите му бяха покрити с косми и бе изпотен.

— Благодаря, момче — беше приятелски настроен.

Майка стоеше с гръб към нас. Оставих бутилката с коняк на нощното шкафче, до една кърпа за ръце, която Вентура бе използвал. Беше пропита с пот. Избърсах ръцете си в нея и бръкнах в джоба за пистолета. Стрелях два пъти в гърдите му. Обърнах се едновременно с майка ми и с три бързи крачки застанах пред нея. Коленичих. Над рамото ми тя виждаше Вентура. Гледаше вторачено със зяпнала уста и бе така смаяна, че дори не можеше да извика. Поставих дулото на пистолета в устата й, насочих го нагоре и дръпнах спусъка. Всичко бе станало по-тихо отколкото очаквах.