Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

С болка си спомни за първите години на връзката им, когато бяха много близки и когато им стигаше само да са заедно. Разводът му с Клер бе имал смисъл, скъпата скучна Клер, вече мъртва. Бе платил цената за възможността да има жена с тридесет години по-млада от него. Тогава не мислеше за рисковете. Но времето не го бе пожалило. Бе на шестдесет и една и макар да бе в добра физическа форма, знаеше, че Ерика му се изплъзва, а най-вероятно, вече я бе изгубил.

Усети отново неповторимия й аромат и вкуса на устните й. Чуваше я как стене, когато бе разпалена от страсти. Усети, че се възбужда и понечи да я погали.

В първия момент, след като отвори очи и огледа стаята, съзнанието му все още бе обзето от спомена за нея. После мъката и самотата го обгърнаха отново.

Айво не беше кой знае колко притеснен от миризмата на четиринадесет немити скоро тела, които спяха на груба постелка направо на пода в малката стая. Една двойка се бе събудила половин час по-рано и тихо се бе любила, но през последните десет минути единствените звуци, които се чуваха, сочеха ясно, че всички спят.

Реши да изчака още малко. Холандецът ван дер Грийн бе погълнал такова количество алкохол, което би повалило и кон, но бе успял да остане буден почти до зори. Непрекъснато говореше и пиеше, но в крайна сметка сънят го надви и той заспа като заклан. Дребен и слаб, Айво не изпитваше желание да се забърква с грамадния прекупвач на хероин. Айво бе почти непрекъснато опиянен от въздействието на марихуаната. Понякога смъркаше лепило, друг път пиеше хапчета. Харесваше кокаин, но рядко можеше да си го позволи. Хероин обаче мразеше.

Хероинът бе убил единствения човек, когото той истински бе обичал. Докато бе в затвора заради участието си в демонстрация и замерването на полицаите с камъни в Цюрих, малката Хилда, едва на петнадесет, бе поела свръхдоза хероин в тоалетните на цюрихската гара, където по-късно бе намерена с глава в тоалетната чиния. Нямала документи в себе си, но бяха успели да я разпознаят благодарение на тънкото книжле стихове на Айво, което тя носеше.

— Малко книжле — бе казал полицаят, след като показа на Айво снимката на Хилда. Отиваха към моргата за разпознаването.

— А колко дълга според вас трябва да бъде една книга? — попита Айво. Беше блед, но редовното хранене в затвора бе поналяло слабото му тяло. Интересното беше, че той не изпитваше лоши чувства към тези, които го бяха пратили в затвора. Полицаите и охраната бяха строги, но справедливи.

Подтикнат от отчаяние, той си даде клетва, че ще отмъщава на всички пласьори на хероин. Така, на седемнадесет години Айво се озова в Автономния младежки дом в Берн. Скоро стана негов неофициален пазител. Повечето от обитателите на дома бяха безобидни младежи без собствен дом, които търсеха нещо по-различно от подреденото и дисциплинирано швейцарско общество или, както казваха „скуката и уютното нещастие на капитализма“. Някои от посетителите бяха опасни и се възползваха от търпимостта на властите, за да пласират твърди наркотици и да въртят търговия с още по-смъртоносни стоки.

Айво мамеше пласьорите на хероин с лукавството и отчаянието на човек, който няма какво да губи, като им крадеше наркотиците и ги изхвърляше в тоалетната чиния в почит към паметта на неговата умряла любима. Когато бе в настроение, информираше полицията с кратки и доста чудати съобщения, винаги в писмена форма.

Ципът на мръсния му спален чувал бе смазан с графитен прах. Измъкна се безшумно от чувала и се прокрадна към спящия холандец. За секунди грабна малкия пакет с пликчета и излезе на пръсти от стаята.

В банята той отвори едно по едно всички и изсипа съдържанието им в тоалетната чиния. След това ги напълни с глюкоза на прах и отново ги завърза в пакет. И понеже се притесняваше, че ако пусне водата, може да го чуят, покри белия прах с няколко парчета тоалетна хартия.

Върна се в стаята. Холандецът спеше непробудно. Айво остави обратно пакета в коженото яке. Той не помръдна. Успокоен, Айво отново се измъкна от стаята и този път пусна водата в тоалетната. Хероинът изчезна в канализацията.

Айво отиде в кухнята, направи си чай и запали първата цигара с марихуана за деня. Седна с кръстосани крака на кухненската маса и впери очи в сивата светлина на утрото. Започна да си тананика и да се поклаща в ритъма на песента. Хилда щеше да е доволна.

Какво ли става с Клаус? Хубавецът Клаус, който изкарваше доста пари само като доставяше удоволствие на различни хора и когото желаеха и мъже, и жени. Имаше нещо съмнително около типа, който го бе забърсал. Нещо не беше както трябва. И макар да нямаше видима причина, Айво имаше лошо предчувствие. Не бе видял ясно как изглежда мъжа, защото бе на известно разстояние от тях, пък беше и тъмно. Единственото, което помнеше, бе, че човекът имаше руса коса, руса брада и мустаци. Чу говор, после смях и те се отдалечиха в нощта, мъжът прегърнал Клаус през раменете. Чу се звук от затварянето на багажника на скъпа кола, после тихото мъркане на двигателя и настъпи тишина. Клаус не се върна след два часа, както бе обещал, Айво трябваше да спи сам. Клаус му бе приятел.