Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Мъжът започна да наблюдава полицаите. В повечето случаи проверката се състоеше в размяна на няколко думи, а понякога и поискване на документи. Полицаят от тяхната страна на пътя беше млад, с приятно, макар и обрулено от вятъра лице. От време на време се засмиваше. Действаше спокойно, без припряност.

— Това е само обичайната проверка — каза Дитер. — Няма нищо страшно — той се усмихна иронично на Тина. — Не забравяй, че сме просто двойка влюбени.

Тина го изгледа хладно.

— Може да се чукаме, но не сме влюбени — тя отпусна съединителя и фордът се придвижи напред.

Бюлетинът съобщаваше за черен или тъмносин Форд Ескорт, а за Куърк това беше деветият за деня. Когато се появиха първите два или три, адреналинът му бе скочил, но сега интересът му бе спаднал. Впечатляваше го много повече хубавото момиче, което караше приближилата се кола.

Тина свали стъклото и се усмихна на полицая.

— Добър ден — поздрави тя. Имаше италиански акцент, а тонът й бе леко предизвикателен. Срещата с нея беше най-вълнуващото, което му се бе случило до момента. Със сигурност знаеше, че при нормални обстоятелства тя едва ли щеше да обърне внимание на такъв като Лайън Куърк. Все пак и проверката си имаше хубавите страни.

— Добър ден, госпожице — отвърна Куърк. Той надникна в предната част на колата, после и отзад, като се опитваше да не гледа към италианката. Беше безкрайно разочарован, когато видя, че тя си има компания. Изпита чувство на загуба, осъзнавайки, че тази красавица никога няма да бъде негова.

— Добър ден, господине — добави той. — Не се тревожете, просто обичайната проверка.

— Отначало помислихме, че е станала катастрофа — каза Тина и отново му се усмихна.

— Не, няма катастрофа, госпожице — отговори младият полицай и страните му се зачервиха от погледа й.

— Обрали са банка в Дъблин. Един е успял да избяга. Вероятността да е тръгнал насам е малка, но кой знае.

— Така е — вметна Дитер от задната седалка. Гласът му стопи магията, която за момент бе завладяла полицая и момичето.

— Бихте ли ми казали откъде идвате и къде отивате! — попита Куърк, отчасти възвърнал си служебния маниер. — Покажете ми шофьорската си книжка и осигуровката!

Тина извади от жабката документите за наемането на колата и ги подаде на полицая заедно с шофьорските книжки на двамата.

— Току-що пристигаме в страната — каза тя. — Снощи пренощувахме в Дъблин. Сега отиваме в западната част за няколко дни. Искаме да сме далеч от хора, да останем за малко сами, нали разбирате?

Жената погледна полицая в очите. Стори й се, че в тях се чете леко съмнение. Нещо го бе озадачило. Нещо не беше в ред. Тя светкавично премисли думите си, но в тях нямаше нищо съмнително. Значи не думите й го бяха разтревожили. Нещо бе събудило подозрения, но какво, по дяволите, беше то? Автоматите бяха добре скрити, нищо друго не привличаше внимание.

Куърк погледна десетината коли зад форда. Не искаше да носи вина за задръстване, понечи да върне документите и отново долови миризмата. За миг пред очите му се появи упражнение по огнева подготовка в Темпълмор. Полицаите може и да не носят оръжие, но трябва да са винаги нащрек. Имаше зад гърба си четиридесет и две учебни обиколки и още толкова, за да получи правоспособност. Мислено чу трясъка от автоматите и видя как мишените се разкъсват. После си представи обичайното почистване на оръжието. Неповторимият мирис на оръжейна смазка, докато проверяваха тридесет и осемкалибровите си „Смит и Уесън“, сякаш отново изпълни ноздрите му.

И така, сега разчитаха единствено на униформата, на собствените си юмруци и в редки случаи на дървена палка, за да въдворяват реда.

Мирисът на оръжейна смазка остана. Той претегли на ръка документите и се запита дали пък не си въобразява. Всички документи бяха в ред. Въпреки това не би имал нищо против да огледа жената по-отблизо.

— Госпожице — обърна се той към нея, — имате ли нещо против да отворите багажника?

— Не, разбира се — каза Тина.

Извади ключовете и ги остави да се изплъзнат от ръката й. Докато ги търсеше опипом по пода, тя пъхна ръка под седалката, освободи предпазителя на автомата и превключи на автоматична стрелба. После се изправи с ключове в ръка и погледна полицая с извинителна усмивка. Разкопча предпазния си колан, отвори вратата и отиде до задната страна на колата. Полицаят я наблюдаваше. На тридесет метра от тях двамата войника бяха вперили очи в краката й и дадоха десетка на Куърк за вкуса му.