Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Фицдуейн спа дълбоко и не сънува нищо. На сутринта се събуди отпочинал и в добро настроение.

След като Етен замина за студиото си, той си направи едно голямо кафе, опъна крака пред разпалената камина и започна да премисля известното до момента. Мислеше си, че ако някой обича да обръща камъни, то не трябва да забравя и какво може да изпълзи изпод тях. Доста хора често пренебрегваха това.

Започна с вчерашната си среща с Килмара. Резултатите от компютърната проверка навеждаха на мисълта, че „Дрейкър“ е нещо повече от смесено училище за деца на богати и влиятелни хора. От всичките шестдесет ученика — сега вече петдесет и осем — седемнадесет бяха класифицирани като „ВП“ според компютърната разпечатка на рейнджърите.

— Хората, работещи с компютри, обичат да се изразяват в битове и байтове — беше казал Килмара — и едно от предимствата на намесата ми в тяхната работа при сформирането на „Рейнджърите“ е, че успях да им посвия перките и да им помогна да си обогатят знанията по английски език. „ВП“ означава „възможно е покушение“. Не е нещо кой знае какво, но на теория означава, че трябва да се вземат някакви предохранителни мерки и много да се внимава при инциденти, в които са замесени хора с такъв знак след името си.

— Разкажи ми нещо повече! — помоли Фицдуейн.

— Май долавям събуждането на интерес, а Хюго — каза Килмара. — Успокой се момчето ми. Хиляди, а може би дори и повече са хората в Ирландия с „ВП“ — политици, бизнесмени, дипломати, английски титулувани глави и само компютърът и Бог знаят още кой.

— Добре, но защо и тези седемнайсет ученика?

— Виж, това няма нищо общо с факта, че учат в „Дрейкър“ — каза Килмара, — по-скоро е във връзка със семействата, произхода им и неща от този сорт. Един от седемнайсетте, например, е някакво саудитско емирче, а подобни величия с лопата да ги ринеш в „Дрейкър“. Има някакъв далечен братовчед на Кенеди, двете деца на италианския външен министър, синчето на японски автомобилен магнат… Предполагам, че схващаш положението.

— Ами Рудолф фон Графенлауб и Тони Хофман? Те как се вместват в общата картина? — попита Фицдуейн.

— Според нашия компютър — никак, но това все още не означава, че всичко около тях е чисто. Самата класификация е неточна — определянето на това кой може да е жертва на покушение или не, е просто въпрос на преценка. А и за да стане още по-объркано, в тероризма модата се мени — в даден период на прицел са политиците, после идват бизнесмените. Кой знае, може би следващата мишена ще са боклукчиите или бременните. И тук всичко се свежда до шоубизнес — важното е какво ще отразят средствата за информация.

— И какво друго правите за тъй наречените „ВП“, освен че им слагате букви след името?

— Ами, например, ако някой от тях се удави в градския басейн, пресушаваме го малко по-бързо и това като че ли е всичко. Цялата работа се свежда до това, че така правителството си плаща дължимото на медиите. С една дума, ето, ние сме взели всички предпазни мерки. По този начин ония от правителството си покриват задника в случай, че нещо се случи.

— Винаги ли си толкова циничен или някой ти е пресолил яденето? — попита Фицдуейн.

Килмара намали пламъка на запалката си, за да може да си разпали лулата. След като усилията му се увенчаха с успех, той стана и отиде до бялата дъска, монтирана на стената. Взе един маркер и започна да пише.

— Струва ти се странно, че правим само това, така ли? Е, виж тогава някои цифри! Не са съвсем точни, но дават достатъчно добра представа. Това се отнася и за останалите западноевропейски страни. Имаме около десет хиляди полицаи, които защитават около три милиона и половина население. Работата им е денонощна и освен защита от терористи включва и много други неща, така че ако трябва да се отделят повече от хиляда човека, това не само би затруднило доста изпълнението на всекидневните им задължения, но и би означавало да се съберат хора от цяла Ирландия. А в малките часове наличният персонал е още по-съкратен. Най-интересното в такива моменти е, че опазването на реда в страната лежи на плещите на около няколкостотин човека. Нека сега да съпоставим цифрите, които току-що ти съобщих с хората, чиито имена носят „ВП“. Имай предвид, че умишлено не включвам армията, за да са по-ясни нещата. Имаме над осем хиляди имена с добавката „ВП“, която, не забравяй, се прибавя само по приблизителна преценка. Ако си напишем домашното, сигурно ще трябва да утроим тази цифра. И така, за да се осигури надеждна охрана на един „ВП“, са необходими поне шест човека, а това означава най-малко четиридесет и осем хиляди обучени телохранители. А нямаме толкова хора, не можем да си го позволим, пък и не ни трябват чак толкова. Както вече ти казах, терористичните акции съвсем не са много, но достатъчно, за да създават работа на такива като Гюнтер и мене.