Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Амин! — каза Гюнтер и затвори книгата „Мечо Пух“, която четеше. — Голяма книга! Няма секс, няма насилие. Ако живеех в гората на Мечо Пух, за мене нямаше да има работа.

— Млъквай и си сипи едно питие! — каза Килмара. — И нека да видим дали ще можем да разберем нещо от загадката, която нашите приятели от Висбаден ни изпратиха.

— Висбаден? — учуди се Фицдуейн. — Какво общо има Висбаден с това?

Полковникът дръпна най-горното чекмеджета бюрото си и извади служебния си автоматичен пистолет. Фицдуейн с облекчение видя, че предпазителят не е освободен.

Килмара махна с пистолета.

— Хората си мислят, че се борим с тероризма с това. А не е така — той го хвърли обратно и затвори рязко чекмеджето. — Разбира се, огнестрелното оръжие има своето място, но тайната е в разузнаването. Ключът към което в наши дни се нарича компютър.

Той обърна глава към немеца. — Ти му кажи Гюнтер, става въпрос за твоята Heimat 4 4 родина, отечество (нем.). — Б.пр. , а ти обичаш тези неща.

— Във Висбаден се намира главната квартира на ВКА или Bundeskriminalamt 5 5 Отдел държавна сигурност (нем.). — Б.пр. — каза Гюнтер. — Най-общо казано, ВКА е германският еквивалент на ЦРУ. Основното му задължение е борба с тероризма, а моята група ГСГ-9 влиза в действие, когато престъпниците са вече открити и локализирани. Досега ВКА много успешно се справя с преследването и залавянето на терористи, но една от тайните за този успех е компютърът във Висбаден — той се усмихна. — По-известен е като Комисаря.

— Доста внушително нещо — намеси се Килмара. — Бях там преди година-две. Представлява конструкция от стъкло и бетон, изградена на хълм, където навремето са били извършвани екзекуции. Обслужват го над три хиляди човека, а бюджетът му възлиза на стотици милиони германски марки. Там се записва не просто информация, а практически всичко — имена, описания, адреси, роднини, предци, приятелства и връзки, навици, предпочитана храна, сексуални особености, характерен говор — каквото ти дойде наум и което би имало и най-малкото значение при преследването.

— Дванадесет милиона файла, които непрекъснато се обновяват с постъпващата информация и броят им се увеличава — не без гордост каза Гюнтер.

„Значи хиляда деветстотин осемдесет и четвърта година на Джордж Оруел е настъпила, а никой не забелязва“, помисли си Фицдуейн. Взе чашата с уиски, която Килмара му бе налял.

— Интересно наистина — каза той, — но какво общо има Комисарят с моето скромно разследване?

Килмара вдигна чашата си:

— Наздраве!

— Наздраве! — отговори Гюнтер със същия жест.

— Оле! — присъедини се Хюго кисело. Явно тук се играеше някаква игра.

Полковникът плъзна по бюрото една папка.

— Ето един от дванадесетте милиона файла — каза той, — малко преработен за твое улеснение.

Фицдуейн я вдигна. На етикета пишеше: „РУДОЛФ ФОН ГРАФЕНЛАУБ (ПОЧИНАЛ)“

Младият немски турист и хубавата му приятелка от Италия бяха пристигнали в Дъблин предната вечер с директния полет на Суис Еър от Цюрих. Когато кацнаха, германецът погледна часовника си. Както можеше да се очаква от скучните швейцарци, бяха се приземили точно навреме.

В залата за пристигащи те наеха Форд Ескорт за една седмица по намалена тарифа, без ограничения в изминатите километри и пълна осигуровка. По документи той се казваше Дитер Крец, на двадесет и четири години, от Хамбург, а тя бе Тина Бруньоли на деветнайсет, от Милано. Платиха депозита в брой.

Натоварени с карти, пътеводители и подробни инструкции, те стигнаха до централната част на Дъблин и наеха двойна стая в „Роял Дъблин“ на „О’Конър Стрийт“. Вечеряха в ресторанта на хотела и се качиха в стаята си рано. Докато се събличаха, те почти не си говореха и макар да си легнаха съвсем голи на голямото двойно легло, не се любиха.

Когато на сутринта Дитер се събуди, Тина вече бе станала и в банята се чуваше шум. Върху леглото от отворената врата се подаваше ивица светлина. Той отхвърли завивките и се протегна като котарак. Тялото му бе гъвкаво и силно, а гърдите — покрити с къдрави черни косми. Имаше гъсти черни мустаци, които скриваха красивите му бели зъби. Със задоволство сведе поглед към внушителната си ерекция. На върха на пениса му блестеше капка, цялото му тяло тръпнеше за удовлетворение.

Той стана от леглото и влезе в банята. Тина бе наведена над мивката, косата й бе вдигната. Беше почти гола, ако не се смятаха бикините. Имаше красиво тяло и блестяща мургава кожа. Виждаше нежния мъх по тила й. Постави ръката си на корема й и бавно я придвижи надолу, като смъкна бикините до коленете й. Момичето почти не реагира. Само впи пръсти в мивката, когато той разтвори задните й части. Разнесе се сладникав аромат на крем за ръце. От устата й се изтръгна приглушен вик, когато той навлезе в нея. Кокалчетата на пръстите й побеляха. Тя засмука пръста му. Болката се примесваше със сладко удоволствие. Така трябваше да бъде, така го искаше Кръгът. Така нареждаше Магическата книга.