Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Дитер остана облегнат на седалката отзад. Бавно протегна ръка към скрития под вестника „Скорпион“.

Чудеше се защо полицаят реши да провери багажника. Може би просто така му бе хрумнало. Те не бяха направили нищо, което да буди подозрение, но поведението на проверяващите сякаш се бе променило. Това поне беше сигурно, Дитер вярваше на инстинкта си. Кожата му настръхна. Ставаше опасно. Насили се да остане спокоен, но бе нащрек. Изпитвайки волята си, той дръпна ръка от автомата. Сведе поглед към сака с резервните пълнители, който се подаваше изпод седалката. Ципът бе затворен до край. Нямаше нищо съмнително.

Усещането за приближаваща опасност се засили и той вече не можеше просто да седи и да чака, без да прави нищо. Внимателно измъкна ловджийския нож с късо острие от калъфа, закрепен на колана му и го пъхна в десния си ръкав така, че да се хлъзне в дланта му, ако се наложи — движение, което упорито бе тренирал.

Куърк завърши огледа на багажника. Не бе очаквал да намери нещо, особено в кола под наем, използвана от кого ли не. Може би някой ловец преди време бе разсипал оръжейна смазка. Миризма като тази не изветрява бързо.

Засмя се на ум. Затвори капака на багажника и се подпря на колата. Опита се да не гледа явно дългите хубави крака на Тина. Вятърът повдигна леко полата й и той зърна за миг вътрешната част на бедрото.

— Ами, това е — каза Куърк, — само ще хвърля един поглед в колата и можете да си вървите.

Отвори задната врата на форда.

— Бихте ли излезли за малко навън, господине? — обърна се той към Дитер, който се бе отпуснал на седалката и сякаш дремеше.

Германецът се протегна лениво.

— Малко чист въздух тъкмо ще ме поразсъни.

Излезе от колата и затвори вратата след себе си с лявата си ръка. Дясната бе отпусната край тялото. Пристъпи напред към шофьорското място и застана до Тина откъм гърба на полицая.

— Благодаря — каза Куърк.

Той наведе глава и започна да оглежда задната част на колата надве-натри. Нямаше нищо, освен няколко туристически справочника и една книга от някакъв военен фотограф на задното стъкло. На седалката имаше само вестник. Почти разсеяно той го обърна, за да види футболните резултати и изкрещя от раздираща болка, когато ножът на Дитер разпра корема му.

Превит на две полицаят бавно се измъкна от колата. Ръцете му безрезултатно се опитваха да задържат на място изплъзващите се вътрешности. Униформата му се пропи с кръв, на устата му се появиха кървави мехурчета. Все още в съзнание, той се свлече на средата на пътя и асфалтът около него почервеня. От гърлото му излязоха гъргорещи звуци като на животно в предсмъртна агония.

Тина светкавично извади оръжието си изпод седалката. Първият й изстрел улучи войника с автомата, който стоеше вцепенен, вперил очи в умиращия на пътя полицай. Откосът рикошира в магазина на оръжието му и попадна в слабините и бедрото му. Вторият изстрел му раздроби ребрата. Той се свлече по ландроувъра, претърколи се и се просна по лице на калния път.

Дитер заби ножа си в гърба на втория полицай и без да го измъкне сграбчи „Скорпиона“ си, вдигна сгъваемия приклад и мълниеносно, с тренирана точност, стреля по задната част на ландроувъра.

Ефрейторът, който работеше с радиостанцията, се изтърколи точно когато един от изстрелите на Дитер пръсна мощния предавател на части. Брезентовото покривало се подпали и пламъците обхванаха колата. Радистът запълзя зад празната патрулна кола, която двамата терористи обсипваха с кръстосан огън, пробивайки тънките й ламарини и пръскайки стъкла на хиляди блестящи късчета. От раните на лицето му започна да се стича кръв. Един куршум разкъса прасеца на десния му крак и агонизиращата болка го парализира за няколко безценни секунди. В пълна безнадеждност и все още не вярващ, че това действително се случва, той изхлузи от рамото си автомат „Карл Густав“ и издърпа ударника — един деветмилиметров патрон се плъзна в затвора.

Куршуми пробиха резервоара на полицейската кола и бензинът потече по пътя.

Настъпи затишие.

Дитер смени пълнителите. Тина чакаше. Сгъваемият приклад на автомата й бе вдигнат и лежеше на рамото й. Тя зае позиция зад форда. Когато ефрейторът се вдигна, за да стреля иззад полицейската кола, тя изпрати два куршума в главата му. Със счупен врат и облян в кръв, той се завъртя и се свлече в канавката. Тина смени пълнителя.

За няколко мига настъпи тишина. След това до съзнанието на двамата терористи достигна пукотът от пламъците на горящия ландроувър и хъркането и стоновете на агонизиращия Лайън Куърк. Тина отиде до него. Стенанията му я влудяваха. Насочи автомата си към главата му и отнесе долната му челюст. Видя, че е все още жив, но поне непоносимите звуци бяха спрени.