Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Така бе заповядал Водачът.

Пакетът имаше размерите на кутия за обувки и тежеше. Беше обвит с няколко пласта дебела кафява хартия и здраво облепен с тиксо. Не можеше да се разбере какво има вътре, явно съдържанието му бе добре подплатено. Бе адресиран до господин Дитер Крец и оставен на рецепцията на хотела малко след осем сутринта. Човекът, който го донесе, бе с невзрачна външност и униформа на дъблински шофьор на такси. По-късно никой не успя да си спомни подробности за него, освен това, че говорел като типичен дъблинчанин.

Младата двойка закуси в стаята си. На вратата им висеше табелката „Не безпокойте“ и както е прието, се показа чак към обяд. Пакетът им бе предаден докато си плащаха сметката на рецепцията. Момичето почти бе забравило за него, но мъжът внимателно му напомни. Усмихна се в отговор, щом то му го подаде, и отбеляза, че сега не било време за четене. Обгърна с ръка раменете на спътницата си. Изглеждаше доволен и самоуверен.

Занесоха багажа им до колата, но пакетът остана у германеца. Той го сложи внимателно в багажника. Носачът се питаше какво може да накара някого да прекара почивката си в Ирландия и то през март. С облекчение се върна на мястото си в топлия хотел.

Дитер, който като всеки германец вярваше, че педалът за газта съществува само, за да бъде залепян за ламарините, този път караше предпазливо. Идваше за първи път в Ирландия и още не бе свикнал с лявото движение. За щастие бе предупреден за обърканата система от пътни знаци в Дъблин и затова се водеше от картата на Тина. Въпреки че на картата не бяха отбелязани местата с еднопосочно движение, сбъркаха само веднъж, преди да намерят пътя към Галуей и западна Ирландия. Същият път водеше и към дома на полковник Шейн Килмара.

На излизане от Дъблин навлязоха в ширналата се зеленина на парка „Финикс“, най-големия горски крайградски парк в Европа. Стотици елени кръстосваха вълнистите хълмове, обрасли с дървета и самата големина на територията осигуряваше необезпокоеността на редките посетители.

Дитер излезе от главния път и сви по един страничен. Не след дълго спря и изгаси колата. Известно време мълчаливо оглеждаха околността и наблюдаваха елените, които пасяха под дърветата. Когато се увериха, че са сами, той отвори багажника, извади тежкия пакет и седна на задната седалка на колата. Взе от куфарчето си тънък нож и разряза лепенките, после опаковъчната хартия, и свали напоения с масло плат. На дъното лежаха два автомата чешка направа — модел „Скорпион“ VZ-61. Имаше и осем пълнителя с по двадесет патрона, калибър седем шестдесет и пет, почистващи пособия и един туристически справочник за Ирландия, издание на Автомобилното дружество.

Момичето пусна радиото и на фона на традиционната ирландска музика започнаха да почистват оръжието, за да го подготвят за действие.

На излизане от парка караше Тина. Тя бе по-добър шофьор от Дитер и като привикна с тесния, осеян с дупки път, който минаваше за главна магистрала, увеличи скоростта. Искаха да пристигнат на мястото още по светло. От опит знаеха, че нощната тъмнина гъмжи от полицейски патрули.

С готов за стрелба автомат скрит под един вестник, Дитер дремеше на задната седалка. Оръжието на Тина бе в найлонова торба под седалката й.

Тя скоси един дълъг завой и рязко намали, като видя спрените пред тях коли. Отначало си помисли, че е станала катастрофа, но когато след няколко спирания и тръгвания колоната се придвижи, тя различи голяма оранжева табела, на която недвусмислено пишеше: „СПРИ! ПОЛИЦЕЙСКИ ПОСТ“

Видя и двамата полицаи, застанали с гръб един към друг по средата на пътя, безразборно да пропускат движението в двете посоки. Отстрани бе спряна окаляна полицейска кола с пусната лампа. Точно зад нея имаше голям ландроувър със зеления цвят на военните коли. Отзад до радиостанцията седеше войник със слушалки на главата. Друг се беше облегнал на вратата с автомат в ръка и оглеждаше отегчено дългата колона от коли и камиони.

В първия момент я обзе паника, но после обучението си каза думата и тя се овладя. Та те бяха само туристи. Нямаха криминални досиета в Ирландия. Беше просто обикновена проверка и нямаше защо да се страхуват. Опита се да не мисли за скритите автомати, но вече бе забелязала, че полицаите пропускаха голяма част от колите, без да ги претърсват.

Обърна се назад и разтърси Дитер. Той моментално се събуди.

— Мислиш ли, че…? — кимна тя с глава по посока на полицаите.