Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Папката съдържаше малко факти и почти никакви обяснения. Бащата на обесеното момче, Беат фон Графенлауб, бе шестдесет и две годишен, адвокат, с подчертан интерес към бизнеса. Живееше на „Юнкернгасе“, а офисите му бяха на „Марктгасе“. Беше един от старите бернски аристократи, Bernburger 6 6 гражданин, жител на Берн (нем.). — Б.пр. , и Fursprecher 7 7 адвокат (швейц. нем.). — Б.пр. (каквото и да значеше това). Беше член на управителния съвет на различни фирми включително на една от четирите най-големи банки, на оръжейна групировка, както и на многонационална фармацевтична компания. На младини е бил скиор от олимпийска величина. Беше невероятно богат човек, за когото може да се каже, че е свръхпреуспяващ. Но какво значеше да си Bernburger?

Един Bernburger се беше оженил също за Bernburger, някоя си Клер фон Чернер — аристократка, ако се съдеше от частицата „фон“ в името й — през хиляда деветстотин четиридесет и осма година. Заедно, макар и бавно отначало, те бяха дали живот на много малки Bernburger четири, за да бъдем точни. Марта се появила на сцената през хиляда деветстотин петдесет и пета година, Андреас през хиляда деветстотин петдесет и осма и после, след четиригодишен застой, господин и госпожа фон Графенлауб се хванали сериозно на работа и през хиляда деветстотин шестдесет и втора година се родили близнаците Рудолф (Руди) и Верена (Врени).

Близнаци. Как ли се е чувствала Врени, когато е научила за смъртта на брат си? Дали са били близки? Обикновено при близнаците е така. Имаше вероятност, ако някой изобщо знае защо Руди го е направил, това да е тя. Фицдуейн се питаше дали Врени прилича на брат си.

През хиляда деветстотин седемдесет и шеста година Беат, тогава на петдесет и шест, бе направил нещо, което едва ли щеше да му донесе точки за оригиналност. Развел се с Клер и се оженил за доста по-млада жена. Ерика Зеедорф — без „фон“ — била двадесет и осем годишна и му била секретарка. Клер се оттеглила от сцената в Елфенау и две години по-късно загинала при автомобилна катастрофа. Новата госпожа Беат фон Графенлауб би трябвало сега да е на тридесет и три, а съпругът й на шестдесет и една. Двойката нямаше деца. Интересно. Какво ли е правила Ерика по цял ден, освен да харчи парите на Беат, като се има предвид ангажираността му.

Фицдуейн се опита да прецени дали бутилката вино бе полупълна, или полупразна. За да реши задачата, той си наля още една чаша.

Почти всичко зависеше от отношението на Беат фон Графенлауб формално погледнато, едва ли щеше да се гледа с добро око на факта, че някакъв непознат разследва смъртта на сина на известен адвокат, но от друга страна, без подкрепата му Фицдуейн нямаше да постигне много. Ясно бе, че Bernburger-ът имаше връзки. Това, което Фицдуейн знаеше за Швейцария, се свеждаше главно до смяна на самолета на летище Цюрих, но отнякъде беше чул за склонността на швейцарците към депортирането на всички, които се опитват да мътят водата.

Но да се върнем на Руди. Защо е бил изпратен да завърши средното си образование в „Дрейкър“? В една разпечатка на компютъра от Висбаден, която явно бе минала цензура се говореше за „зараждащи се нежелателни политически връзки“. Тя препращаше към Швейцарската Федерална полиция и полицията на Берн за по-нататъшна справка. Носеше се слух, че когато става въпрос за болезнени теми, швейцарските полицаи са толкова разговорливи, колкото и швейцарските банкери. В библията пише: „потърси и ще намериш“. Според Килмара, откак били изобретени швейцарците, авторите й смятали да я преработят.

Фицдуейн взе дистанционното. Беше почти девет и на екрана се появи електронният образ на Етен, представяща програмата си.

Натисна бутона за звука и я хвана по средата на коментара й: „… По-късно, когато полицията обгражда къщата, в която неизвестен брой въоръжени лица държат петима заложници, виждаме жестокото убийство на четири жертви и питаме: Какви са причините за тероризма? За това ще говорим след новините в девет и тридесет в предаването «През днешния ден»“.

Причините за съществуването на тероризма, обяснени в четиридесет минути между няколко реклами. Телевизията бе хитър номер. Като гледаше рекламата, си помисли, че в дадени случаи самата телевизия дава храна и достатъчен мотив за тероризъм.

Едва когато изгледа филма „Кръвопролитието в Кинегад“ и изслуша коментара на репортера, осъзна важността на казаното от Етен — това означаваше, че Килмара и неговите „Рейнджъри“ щяха да имат доста работа.